Въведение

Бяхме на гости на Герард Коопман, точно тогава гълъбите му имаха състезание от град Аблис който е на разстояние от 588 километра.

Час на пускане на гълъбите 7.15, първите 14 завърнали се гълъби пристигат между 15.08 часа и 15.37 часа. Във състезанието са пуснати общо 10 030 състезателни гълъба, Герард Коопман участва с 55 състезателни гълъба. Първите състезателни гълъби на Герард Коопман в това състезание са летели с приблизителна скорост 74 километра в час като са изминавали 1243 метра в минута.

Дълги години Герард Коопман е на върха и го смятат за едни от най-успешните и най-добрите гълъбовъди в цяла Холандия. Те са активни както в регионални състезания, така и в национални, а пускат гълъби и в различни международни състезания.

История

Гълъби като “Цитер”, “Ерик”, “Гентил”, “Бетриксдофер”, “Клайне Дирк Анелиес” са познати на повечето информирани гълъбовъди в света.

Тандема Коопман се състои от бащата 88 годишния Корнелис Коопман и роденият през 1955 година Герард Коопман. В 1955 година се получава една от най-добрите реколти грозде и се произвежда едно от най-хубавите и успешни гроздови вина и такава реколта и година трудно се повтаря, а това може би е валидно за успехите, гълъбите и за самия Герард Коопман.

Семейството на Герард Коопман живее в Нови Амстердам, който се намира много близо до немско-холандската граница.

Отглеждането на състезателни гълъби в този дом започва още през далечната 1927 година. Герард Коопман мечтае по него време да направи малка ферма отделно от родителите си. Успява да постигне това едва през 1996 година, тогава купува стара селска ферма не много отдалечена от Нови Амстердам. Така на близо 5 хектара земя той изгражда своя нов живот на адрес Ермервеен номер 17.

Всеки, посетил имението е свидетел на невероятният професионализъм на Герард Коопман.

Уредба на гълъбарника

Помещението където държи състезателите е с 18 метра дължина и с 6 метра дълбочина, има 6 отделни помещения.

От лявата страна държи 40 женски вдовици, които се състезават, по средата два волиера за млади гълъби, от дясно има две помещения за състезатели вдовци, които също са 40 на брой. Използвал е гълъбарника на Джос Тон като модел, когато е строил своя.

Местността където се намира гълъбарника е равна и ветровита. За да намали течението, Коопман построява междинни стени до върха на покрива. Това значително подобрява проветряването и излишните течения. Пред волиерите има коридор, през който се обслужват и наблюдават гълъбите, този коридор служи и като изолация спрямо изложението на постройката, което е южно.

Няма лукс в обзавеждането на волиерите. Клетките са разположени П-образно, по 3 от стените. Това е направено по модел на Пол Бойтин, който е един от известните гълъбовъди от по-старото поколение. Сигурно има идея в този подход, защото гълъбите могат да се наблюдават едни други, което се използва за мотивация. Зад помещението на летящите вдовци и вдовици се намира помещението на техните партньори, където ги чакат след всяко състезание. Когато влязат след полет, състезателите минават през стеснен отвор, за да стигнат до партньорите или партньорките си.

Гълъбите на Коопман

Внимателното наблюдение на родословието на гълъбите Коопман, води до извода, че те са постигнали собствен щам (отродие, раса), в основата на който са гълъбите на Янсен и Ван Лоон. В резултат на последователна селекция и упорит труд, селекционирайки единствено най-добрите състезателни гълъби, като резултат се е получил нов тип гълъби. Вероятно, това е именно и прототипа на съвременния спортен пощенски гълъб, летящ от 100 до 700 километра.

опишем гълъбите които е създал Коопман. По външност те напомнят гълъбите на Янсен от 60-те години. Взети в ръка гълъбите не са нито леки, нито тежки. Тялото е леко удължено с изключително крило, с уникалността си впечатлява късата раменна кост. В очите има острота, и главата в комбинация с погледа им подчертава характера и темперамента на гълъба.
През 1976 година Корнелис Коопман и синът му Герард Коопман се запознават с Ван Лоон и така пристигат първите състезателни гълъби в Нови Амстердам. През същата година тандема Коопман отива на посещение при братята Янсен в Арендок и там Корнелис Коопман и синът му Герард Коопман получават от братята Янсен най-доброто от най-доброто. Тези които мислят, че при това посещение при братята Янсен са играли много големи пари от джоба на Корнелис Коопман силно се заблуждават. Взаимната симпатия и далновидността на братята Янсен, както и спестените пари на семейство Коопман, допринасят невероятно много за световната известност на всички в бъдеще. Това се отнася с пълна сила и за сътрудничеството им с Ван Лоон.

Един от факторите които играят важна роля в това е, че тогава много младия Герард Коопман е имал много добра представа относно целите, които иска да постигне в бъдеще, като развитие в спорта със състезателни гълъби. Той е искал да надмине баща си Корнелис Коопман. Ето защо, Коопман се цели към най-доброто което може да се получи за времето си, като Юнге Ракетеман, Юнге Мергх, Голден Дуфие. От състезателните гълъби на Янсен и Ван Лоон и умението на Герард Коопман се поставят стабилни основи на съвременните състезателни гълъби, които вече близо 25 години господстват в световния спорт със състезателни гълъби.

Положително и силно влияние оказва селекцията, която провежда Коопман – Голден Дуфие В 81 6116734 е отлична разплодна женска от братята Янсен. Те правят много различни кръстоски. Син на Голден Дуфие и полубрат на Циттер – Беатрикс Дофер, лети много успешно и след включване в разплодния гълъбарник тя дава много силно поколение, неговото описание е запазено.

Когато се обсъждат родителите на някои от най-известните състезатели, не трябва да се пропуска Ерик, синът му Гентил е бил световен шампион на дълги разстояния. Мадер Гентил, дъщеря на Цитер е оригинална Ван Лоон женска.

Запазването на генетично чист щам, който да продължава да има победи е почти невъзможно. Всички престижни гълъбовъди, дори Янсен са вкарвали други състезателни гълъби за свежа кръв /макар без много излишен шум/. Герард Коопман е с идеята винаги да търси нови състезателни гълъби за попълнения и през 1997 година това се случва със състезателната гълъбица Голден Лейди.

Следейки внимателно обявите за разпродажби на състезателни гълъби на един търг през 1997 година той попада на една късно извадена женска, която е дъщеря на Канибал на Ван Дирк и Луис ван Дюк. По това време Канибал е първи асов гълъб на Белгия на средни дистанции. Герард Коопман изучава младата състезателна гълъбица, и тя невероятно много му харесва. Следва наддаване на търга и така се създава легендата Голден Лейди В 96 6286060, която по този начин става негова собственост. Както казахме по-рано поради това, че е много късно пиле включването и в разплодния гълъбарник става две години по-късно през 1998 година.

От връзката Гентил със Г. Лейди се излюпва отличен състезателен гълъб и летец – Клайне Дирк, това е един спортен гълъб постигнал невероятното в състезателната си кариера. След 2 години Гентил и Г. Лейди дават Анелиес, той също блести с постигнати отлични резултати.

В групата разплодни гълъби на Герард Коопман се включват още два много добри състезателни гълъба – Бляк Пувер и Бляк Пувер Лейди, получени от гълъби на братята Янсен и Мюлеманс. Герард Коопман вкарва нова свежа кръв рядко и внимателно и винаги само от най-добрите си и уважавани колеги. Това е една от стратегиите на Герард Коопман за постигане на щастието да си победител. Следи много старателно и с голямо внимание резултатите на състезанията със стезателни гълъби и взима гълъби от Ван Хове Бонге 2 по Торнадо, дъщеря от Голден Бои по Анабел и дъщеря на Наполеон джуниор.

Работния чифт Д-48 по Голден Дуфие дав Цитер, Ракете 84 по В дава Ерик, което е комбинаци Янсен Ван Лоон Син на Ерик е Гентил, който по Г. лейди дава Клайне Дирк Амелизе.

Времето на тези състезателни гълъби е отминало отдавна, но тяхната кръв продължава да тече в много от съвременните шампиони – 80-90% от състезателните гълъби на Герард Коопман имат от тази кръв.

Има една много добра статия на Виктор Вансон за свръх доминирането и това е резултата от описаните до сега случаи. Не са много състезателните гълъби с такива възможности, но който попадне на такова сходство на гени става „Цар„ Герард Копман в Германия.

Вдовство с женски и мъжки

Герард Коопман играе с 40 мъжки състезателни гълъба и 40 женски състезателни гълъба. Като партньорите на състезателите не участват в състезания, а само чакат победителите в гнездата си.

Точната дата на съешаване не е фиксирана. Но най-често спортните гълъби се събират в края на декември към 24 ти и началото на месец януари. Старите състезателни мъжки гълъби мътят два пъти. Като старите гълъби и едногодишните млади гълъби са заедно в един гълъбарник. Младите състезателни гълъби трябва да се научат да са силно привързани към гнездото. Женските състезателни гълъби които взимат участие с състезанията отглеждат само по едно малко гълъбче.

Благоприятния и мек климат, който има Холандия дава възможност за по-ранно начало на тренировките и те могат да започнат в края на месец март и началото на месец април. Полетите в началото на тренировъчният сезон, не са толкова важни. Нужно е смо гълъбите да се разлетят добре. Герард Коопман има същото отношение и към първите състезания, които са на къси разстояния. Той ги има като тренировки, служещи да подготвят гълъбите за по-трудните дистанции.

Май месец е момента когато той започва да се отнася сериозно към състезанията, тогава дистанциите се около 300 километра. Отборът е от 80 състезателни гълъба и те имат тренировки всяка седмица. Мъжките състезателни гълъби и женски състезателни гълъби летят заедно в едно ято. Той показва мъжките на женските преди полет, но на вдовците женските не се показват. Както женските, така и мъжките летят всеки ден по два пъти кръгов тренировъчен полет които е 1 час. Това много подобрява обмяната на веществата и стимулира храненето и повишава значително апетит на състезателните гълъби, и спомага много за потискане на чифтосването помежду тях. Когато женските показват отлична състезателна форма и не са уморени в края на седмицата, Герард Коопман ги пуска от 50 до 70 км. Той не прави същото с мъжките състезателни гълъби.

Игра с младите

От първо и второ пускане остават 70 до 80 млади състезателни гълъби. От тях той формира първия отбор, наричан първаци. Тези състезателни гълъби от края на март за 8 до 10 седмици се затъмняват, това означава, че нощта се удължава за тях и става с продължителност 14 часа. Осветлението в гълъбарника се намаля, така че да може да се чете вестник. Тези млади състезателни гълъби – първаците, се пускат в 10 състезания на разстояния от 100 до 400 километра. За да ги подготви за тези състезания, той ги пуска на 10 до 12 тренировки на разстояния до 70 км. Между първите три състезания се провеждат 1 до 2 пъти тренировъчни пускания от разстояние 50 до 60 километра. Първаците тренират и се състезават пълноценно.

Летните пилета, които се излюпват в края на април и началото на май, те са около 40 до 50 броя. Отглеждат се в самостоятелна волиера отделно от другите гълъби. Тези гълъби държат на тъмно и се тренират не много, само през есента. Това са гълъбите, които ще бъдат продадени.

Хранене на гълъбите

Герард Коопман храни с много богата и разнообразна храна за състезателни гълъби и се остава на инстинкта на гълъбите да избират зърната които да ядат. Той купува и смесва 4 спортни смески, които са различни видове. При по-дълги от 200 км полети към смеската се добавя и ечемик от 40 до 50%. Вечер в хранилката не маха храната, а я оставя, храната стои до сутринта на следващия ден. Така гълъбите имат храна и сами избират с какво точно и кога да се хранят. Герард Коопман много аргументирано защитава тази негова теза. С тази диета състезателните гълъби, които са участвали в състезателен полет се връщат „кръгли„ и не са изразходвали енергийните запаси на организма си.

Въпроса е дали при такъв вид хранене на състезателните гълъби те не затлъстяват. Мнението на Герард Коопман е, дължина на тренировките от 2 до 3 часа дневно и един по-дълъг полет седмично, няма такава опасност. Този метод на хранене на състезателните гълъби се практикува от Герард Коопман и неговите последователи вече повече от 20 години, и дава отлични резултати.

След като се завърнат от полет състезателните гълъби получават смеска от спортна храна която е от четири различни фирми за храна на спортни гълъби и остават на тази спортна храна през цялата седмица.

Допълнително като добавка им се дава ръчно направена смеска от смлени на блендер фъстъци и сирене (за сирене в другите страни се смята така наречения у нас кашкавал! Така че не им давайте нашето бяло сирене, а Български кашкавал).

Медицинско обслужване на състезателните гълъби на Герард Коопман се извършва – по препоръка на добре познати и доверени ветеринарни лекари.

Мотото на Коопман Коопман

“В миналото имахме бързи гълъби, които не бяха силни, и силни гълъби, които не бяха бързи. Тези гълъби ги селекционирахме така, че сега отглеждаме само гълъби, които са силни и бързи, и летят на разстояния от 200 до 700 километра.”

 Система за хранене, отглеждане, профилактика и трениране на спортни гълъби на Henri van Venrooij със спортни гълъби от линиите Янсен и Коопман.

История

Бащата на Хенри ван Венрой който се казва Хенг също е гълъбовъд. Живеят в Deurne, NL, много близо до немската граница. Хенри ван Венрой работи във Филипс, а за спортните гълъби се грижат баща му Хенг и жена му Анита.

В клубът в Дурне в които членува Henri van Venrooij има 30 гълъбовъда, а в регионалната група общо членуват 100 гълъбовъда.

След като се отделя от баща си Хенг, посещава много различни гълъбовъди някои от тях са много известни и установява, че спортните гълъби от линията на братята Янсен отговарят на неговите очаквания.

 Първоначалната покупка който той прави е на 8 броя млади спортни гълъби, следват и други покупки на спортни гълъби.
През 1992 година поради започване на строеж на нов дом продава всичките си спортни гълъби които са 107 на брой, за които получава доста голяма сума от 300 000 ДМ. От продадените спортни гълъби той си оставя всички яйца, които подлага на други гълъби и изкарва гълъбчета през 1997 година той отново печели 1 място на “Де Дуфт” на средни дистанции.

Устройство на гълъбарника

Гълъбарника на Хенри ван Венрой е с 14 метра дължина, 3.30 метра ширина, южно изложение, двойни стени, от вътре ютунг, от вън тухла с луфт, въздух между тях 9 сантиметра. Пода е от 12 милиметра дъски, върху които са заковани 9 милиметра брезов шперплат с ширина 1 метър. Пред помещението за млади спортни гълъби има волиера, която разрешава на гълъбите да излизат навън през периодите, когато не се пускат да летят.

Вдовците и вдовиците разполагат с помещения с размер 2.20 метра на 2.00 метра. През 2003 година получава отново много примамливо предложение да му бъдат закупени всичките спортни гълъби на изключително висока цена, след кратко размишляване той се съгласява, като този път оставя само разплодните си двойки, което му дава шанса следващата година да стане шампион на млади спортни гълъби на средни дистанции.

Тренировки

Тренира младите спортни гълъби, като ги пуска от Арендок – 60 километра разстояние от гълъбарника му, но това допринася за отличните отношения с братята Янсен /Луис единствен останал жив/.

Разплодни двойки

Разплодни двойки – 25, от тях 20 гълъба, оригинални Янсен и 20 гълъба директно от Коопман.

Първите спортни гълъби Коопман са включени в разплод 2001 година, като се цели подобряване качествата на спортните гълъби за дълги разстояния.

Кръстоската “Янсен” по ”Копман” е наистина много подходяща за състезателни птици, които летят срещу насрещен вятър. Най-добрите от тези кръстоски се събират със собствените си разплодни спортни гълъби.

Шарел, баща на Бъфет има 33 награди и Лиза – 30 награди. Най-добър разплоден гълъб е Луис – Янсен, Максима – 66 награди. Венрой не вкарва друга кръв освен от Янсен и Коопман, като по този начин надгражда селекцията на двама световно известни и изградени гълъбовъди.

Методология на полетите

През 2006 година:

• 20 женски вдовици на които партньорите остават в къщи;
• 20 мъжки вдовци на които партньорите остават в къщи;
• 75 от спортните гълъби са едногодишни които са летели като млади.

Лети са разстояния от 100 до 700 километра.

Всички спортисти всяка седмица отиват в преноската.
Неговата система се практикува от много германски гълъбовъди, което обяснява факта, че негови птици показват отлични показатели в германските състезания. Има и много добър пазар!

През сезона лети в 15 полета. Прави самостоятелни полети допълнително от разстояние 300 километра през август и септември.
Посока на полетите е югозапад.

Размножаване

Състезателите се съешават декември – януари до 8. Мътят два пъти по 5 дни. Яйцата на най-добрите женски се подлагат и се вадят пилета.

Мъжките се оставят да извадят по едно люпило преди състезанията. Събират се след това, като се оставят да мътят пет дни и се преместват в помещение за вдовци.

Въвеждането в кондиция се постига, като преди състезанията се провеждат 3 – 4 полета от 40 километра. Спортните гълъби задължително летят сутрин и вечер по 1 час свободен полет. За тренировката се използва знаме за да не кацат и тренитовката да е точно 1 час.

Преди поставяне в преноската вдовците и вдовиците не виждат своя партньор. Партньорите се отглеждат в отделни волиери.

След приключване на състезанията, най-добрите летели птици отглеждат по едно люпило, тези млади се продават или остават за разплод, без да се включват в състезания.

Хранене

Спортистите и младите спортни гълъби получават една и съща храна. Спортните гълъбите могат да избират различни семена от смеската, това което те искат. Смеските, които ползва са спорт на “Верселе Лага”, “Ван Сонтиенс”, “Биерс” и смеска за стари спортни гълъби е на “Ад Шарлакен”.

Храната се оставя само за 30 минути в гълъбарника, след което се прибира останалата и хранилката се оставя празна в гълъбарника.
Преди последните полети на дълги разстояния към храната се добавя екстра царевица за пуканки. В минали години се добавяше Бордекс –царевица.

Мулти витамините, които се дават по време на състезателния сезон са почти минимални.
При завръщане от полет във водата получават гроздова захар, електролит, витамини и фруктоза. Всеки вторник храната която получават гълъбите се напоява с чесново олио и се поръсва с бирена мая. В миналото Вeнрой е правил експерименти, като на една група е давал витамини, а на друга не. Установил е, че няма голяма разлика и затова не прекалява с витамините.

По време на сезона всяка четвърта седмица гълъбите получават по таблетка “Ронидазол” на фирмата “Орофарма”. Забелязал, е че това временно повлиява на кондицията им. При проблем се вика д-р Хогенза.

Профилактика

• Ваксини “Парамиксо” на всички млади преди да напуснат гнездата.
• Парамиксо – преди началото на състезателния период.
• В края на сезона – ваксина Шарка и курс с Байтрил.
• По време на мътене – Ронидазол.

Всяка шеста седмица дезинфекция, чрез обгазяване.

Работа с младите гълъби

През сезон отглежда не повече от 75 млади, които летят на състезания.
Сутрин от 9,00 часа до 10,30 часа – свободен полет.
От 1 април до 20 юли младите се затъмняват от 18,00 часа до 8,30 часа сутрин.

Подготовка за състезания на млади – полети от 60 километра.

По време на състезания – 2 междинни тренировки в зависимост от кондицията. Първите 4 полета младите женски и мъжки летят заедно, след което се разделят по пол. Преди полета мъжки и женски се пускат заедно за половин час. Тази практика касае най-вече полетите на средни разстояния.

Младите спортни гълъби летят от 100 до 480 километра. Гълъбите летят до средата на септември. Женските при младите винаги се представят по-добре. След приключване на полетите се провежда строга селекция. Той смята, че добрият гълъб трябва да лети и като млад.

Бъдещи планове – еднодневни полети на 700 километра разстояние.

 Представяме ви отборa SG Hans Esser – L.Brack, който има отлични резултати в Германия.

Система на отглеждане

Пред гълъбарника си имат сглобяеми волиери, до които вдовците и вдовиците имат достъп през цялата година. По време на състезания се правят известни промени в конструкциите. Волиерите са конструирани и изпълнени от белгийската фирма “ M.v.w.”, считана за мерцедеса при строителството на волиери. Отказва се от затъмнено помещение при вдовците.

Има отделно помещение за състезаващите се млади. Младите летят 8 състезания и трябва да имат 8 класации, след което отиват в помещение за стари гълъби през есента.

 Смята, че птиците трябва да прекарат по-голяма част от живота си в добре проветриви отворени помещения, където се спазва много строго хигиена.

Тандема “Esser-Brack” работи с 19 развъдни двойки, 30 вдовци и още толкова вдовици.

През летните месеци, ако температурата надвиши 26 градуса, автоматично се включва допълнителна вентилация.

Първоначалните гълъби купува от “Lou Wouters”. Преди години Тандема Есер Брак приема Белгия, като своя втора родина, и се стига до там, че си купуват лятна къща в Остѐнде, град в Северозападна Белгия и там се срещат с белгийските си приятели.

Стратегия на селекцията

Контактуват само с честни гълъбовъди, където родословията отговарят на истината.

Напоследък дори големите имена си позволяват нечестни номера, особено спрямо млади и неизвестни гълъбовъди. Тази практика става все по-популярна и спрямо чужденците.

Не са привърженици на нито една крайна теория, но смятат, че окото на гълъба трябва да има силно изразени цветове.

Тази година в развъдното ято се намира един син на “Kletskop” от “Verbruggen”, който е чифтосан с женска “Woutres”, и е произвел трима сина, които като млади гълъби имат 9 първи места.

Размножаване

Чифтосват на 26 ноември развъдните двойки. Гълъбите, които ще се състезават също се събират и снасят яйца. Разплодните гълъби се пускат най-много два пъти в годината, за да се запази добрата им кондиция за много по-дълго време. Някои мъжки се пускат на 2 женски. Не прекаляват с инбридинга. За бързи, но краткотрайни резултати използват кръстоски.

Отглеждане на младите

След отбиването младите се преместват във волиера, не се затъмнява и не се разделят по пол. Там престояват 2 месеца, през които нямат свободен полет. За избягване на ранното линеене се провеждат интензивни тренировки. До започване на състезанията за млади се правят 25 до 30 пускания от 50 километра.

Тренировките на старите гълъби са по-редки, но са на 300 километра. От проведените дискусии с известни гълъбовъди и доказани шампиони, стигат до извода, че това не е стрес за гълъбите, а е привикване към полет.

Преди състезанията за млади, гълъбите се държат във волиерата на кацалки. В деня на поставяне в преноска се пускат, и те могат да достигнат боксовете си, които са затворени до момента с плъзгаща врата. Започва борба за най-добрите места, което е мотивация за по-бърз полет към къщи. Системата за спортуване е вдовство. Женските се показват преди полет и чакат мъжките да се завърнат.

Хранене на гълъбите

Има ли тайни? Да, и една от тях споделят те, се нарича “зеленчуци и плодове”. Купуват 100 – 150 килограма лимони, ябълки, моркови, цвекло, зеле и др. Продуктите се измиват много добре с водоструйка и се занасят при месар, където минават на мелачка до течно пюре. Това пюре се разпределя в еднокилограмови разфасовки и се съхранява във фризер. Всяка седмица един пакет се размразява и се размесва в три килограма зърнена смеска. Тази добавка се дава веднъж седмично в продължение на цялата година.

Веднъж седмично се дава и чай.

  След приключване на състезателния сезон, най-често това се случва през месец август много гълъбовъди изкарват повторно малки спортни гълъбчета. С това те постигат по-бързо връщане на спортните гълъби към нормалния им начин живот. Чрез отглеждане възможно по-близко до природните условия, гълъбовъдите поддържат процесите на възстановяване, което включва оставяне на свобода на спортните гълъби през целия ден, възможност за къпане и предоставяне на минерални вещества. Всичко това способства за добро здраве и е предпоставка за добро протичане на линеенето (смяна на перушината).

Ако някои добри спортни гълъби от гълъбарника трябва да участват в изложба, гълъбовъда трябва да знае, че отглеждането на малки забавя смяна на перушината с две до три седмици. Затова тези гълъби трябва да мътят върху изкуствени яйца.

Селекционера трябва да се отказва от зимно отглеждане на малки спортни гълъбчета, и трябва да разделя гълъбите през зимния период. Клетките се затварят след като са почистени много добре. След като дните станат по-къси в продължение на няколко седмици, половите влечения на гълъбите угасват бавно.

Но гълъбите могат отново да се съберат (да не са разделени), ако искаме да имаме по-късни (зимни) спортни гълъбчета, гълъбарника трябва да е достатъчно голям за да няма пренаселване, тъй като късните спортни гълъбчета реагират много чувствително на тесния гълъбарник. Те постоянно са притеснявани от техните по-възрастни млади братя и сестри за ядене при хранилката и намиране място за спане. Ако изостанат много в растежа си лесно се поддават на болести и са голяма опасност за целия гълъбарник.

Затова за предпочитане е да се държат отделно в малка част от гълъбарника, където има възможност гълъбчетата да се хранят и развиват по-добре, за да догонят по-бързо по размери останалите гълъби.

През месец септември всеки селекционер трябва да оцени реално протеклите състезания и полетите на младите гълъби. Ако даден спортен гълъб е завършил успешно всички полети, селекционера може да е сигурен, че той е здравословно много добре и неговия организъм може да се подлага на големи натоварвания.

Ако млад спортен гълъб се върне късно от състезание, не трябва в никакъв случай да се изхвърля. По време на летене е подложен на различни опасности – лошо време, хищни птици, чужди ята от гълъби. Освен това младия гълъб няма още постоянен партньор (не е чифтосан).

Ето защо е склонен при малки трудности да търси чужд гълъбарник. Ако младия гълъб преодолее успешно тези слабости, това е знак за силен характер. Такива гълъби летят много добре по-късно вече като възрастни, често дори стават и първи в класациите.

Много радост доставят естествено ранно узрелите (полово) млади спортни гълъби. Те се различават много малко от по-възрастните. Често те имат партньор и с това – много здрава връзка с гълъбарника в който са израснали. Но винаги между тях има “ялови” (безплодни) и “халосни” (неудачници). Затова гълъбовъда освен резултатите от полетите трябва да оцени произхода, хармонията на структурата на тялото, характера и поведението им в гълъбарника.