≡ Menu

Респираторна микоплазмоза по гълъбите - симптоми и лечение Едно от сериозните заразни заболявания при гълъбите е респираторната микоплазмоза. Тя се причинява от заразата с Mycoplasma dallisepticum и поразява дихателната система. Това са вид микроорганизми класифицирани като междинен вид между бактерии и вируси. По-добре обяснено, те са вид бактерии без клетъчна стена. Имат формата на запетая и са слабо Грам-отрицателни.

Заболяването се предава от вече болните птици на здравите и така много спортни гълъби могат да бъдат заразени. Това се случва по въздушно-капков път и по време на пряк контакт.

Есенно-зимният сезон е най-рисков, а също и през него болестта се изостря най-много. Но тя може да се прояви и през другите сезони.

Дихателните пътища заболяват когато на лице са вторични инфекции в комбинация с условията в които живеят спортните гълъби, както и различни фактори които отслабват имунната им система и ги правят по-неустойчиви на болести. Храната, броят гълъби в гълъбарника, хигиената, обезпаразитяването и микроклимата в помещенията на гълъбарника са от решаващо значение за развитието на тези заболявания. Периодът на инкубация е около 3 – 4 седмици.

Респираторна микоплазмоза по гълъбите Респираторната микоплазмоза започва обикновено с гъбични или вирусни инфекции, след което обикновено се добавят микоплазми и трихомонади и така се стига до инфекциозен катар.
Когато се стигне до това положение защитата на гълъба вече е толкова отслабнала, че лесно се разболява от всяка атакувала го болест, особено вирусни заболявания причинени от колибактерии, коки, пастьорели и други. Те са и причината за хъркането, което е един от типичните признаци на катара.

Причината за развитието на катар не винаги са патегоните. Лошите условия на живот могат да са истинската причина, която стои зад това заболяване. Основно трябва да се има предвид вентилацията, качеството на въздуха в гълъбарника е от изключителна важност, трябва още да се обърне внимание на количеството прах и евентуално вредните газове. Това са условия които намалят защитните сили на гълъбите и те лесно се разболяват.
Типично за респираторната микоплазма е бавното и продължително развитие на болестта, като състоянието на спортните гълъби периодично ту се подобрява, ту се влошава.
Понякога това, а и други заболявания се проявяват само при някои птици, а други в ятото боледуват без да показват външни симптоми. Микоплазмата се разпространява и чрез яйцата, като така се разболяват и малките.

Основните симптоми са свързани с типичните за настинка прояви на болестта, като носни изтечения, затруднено дишани, прекратяване на линеенето, кашлица или кихане, липса на желание за летене, сълзотечение, липса на апетит.
В напреднал стадий, очите на гълъбите се подуват, дишането е тежко, като птиците си отварят човките за да поемат повече въздух. Задната част на човката посивява. Когато спортните гълъби отварят човката си се вижда че вътре има слуз, те чешат човки, отслабват, перата им са разрошени, при дишане се чува хриптене, в най-тежките случаи се развива и пневмония.

За да се постави правилна диагноза е необходимо да се направят клинични изследвания, за да не се обърка болестта например с орнитоза, Авитаминоза А, атипична холера, трихомониаза.

Тази болест може да продължи много дълго, понякога месеци, някои птици се възстановяват, други не. Около 30 до 40 % обикновено е смъртността при състезателните гълъби. Зависи колко навреме е започнато лечението и какво точно е предприето.

Антибиотиците с широк спектър за лечение помагат да се подтисне заразата, но трудно биха напълно излекували птиците. Добре е да се ползва някое от следните лекарства – терамицин, еритромицин, биомицин, тетрациклин, галимицин, сигмамицин, като дозата е около 2-3 грама на 1 л вода, лекарствата се дават около седмица. Спектъм и тилозил тартарат са най-добрите лекарства в случая, те се дават на спортните гълъби в същите дози, като могат да се комбинират по между си.
Аерозолният метод при лекуването на гълъбите с антибиотици също е подходящ. Докато се дават антибиотици, на гълъбите не трябва да се дава калций, понеже той намаля ефекта на тетрациклиновите антибиотици. Добре е да слагате терафталова киселина в храната.
Ако птиците ви са много ценни, най-добре е да се инжектират.
Други варианти на лечение са с лекарствата хлортетрациклин+, авиосан, чевицет-т, чевимулин-т, хлортетрациклин+, тилозин+. При тях също не трябва да се дава калций, което ще рече че пясъка трябва да се махне от помещенията където държите птиците и да се ограничи достъпа им до всички източници на калций. Водата за къпане също се маха и птиците не се пускат да летят свободно.

Гълъби които са преминали респираторната микоплазмоза имат известен имунитет, все пак е възможно те отново да се разболеят, за това трябва да се избягва повторното им заразяване. Ваксина за тази болест няма разработена. Основни източници на болестта са нови птици, за това винаги внимавайте с тях и ги поставяйте под карантина поне един месец преди да ги пуснете свободно сред другите гълъби.

Забележите ли че имате болни птици в гълъбарника, те трябва да се отделят, а не да се държат така че да могат да заразят здравите спортни гълъби.
Допълнителни фактори за здравето на птиците е пренаселеността на гълъбарника, вентилацията, праха и чистотата в помещенията.

Свободно летящите гълъби понасят респираторната микоплазмоза по-лесно и по-лесно оздравяват. Възможна е проявата на вторични инфекции на коли и коки бактерии, за това е добре птиците да се наблюдават и състоянието им да се следи.

Това е продължително, упорито заболяване и изисква грижи и лечение в продължение на месеци.

{ 0 comments }

Причини гълъбите да отскубват и изяждат пера си Изскубването на перата не е често срещано заболяване при спортните гълъби, но все пак се случва понякога и те да заболеят от него.

Това заболяване е далеч по-разпространено при други видове птици, като някои изскубват и изяждат перата си или перата на малките си (изключително рядко явление).

В началото птиците започват да изскубват някои пера в областта на гърдите, докато се грижат за тях, но постепенно състоянието им става все по-лошо и все повече пера бъдат отскубвани. Стига се до момент, когато птицата остава съвсем без пера. Някои от птиците също изяждат перата си. Това води до наранявания на кожата, но като цяло птицата няма други признаци и здравословното и състояние не се влошава.
Важно е да се прави разлика между това заболяване и естественото линеене при гълъбите, френското линеене, заразяването с паразити или проблеми с обмяната на веществата.

Причини гълъбите да скубят и изяждат пера си Тази болест обикновено е причинена от неправилно хранене. Причината гълъбите да отскубват перата и евентуално да ги ядат е в недостига на витамини, аминнокиселини, като метионин, аргитин и лизин.

Тази болест се среща само при птици живеещи затворени и е често срещана при тези птици, които живеят в клетки. За това съществува теория, че заболяването е на нервна почва, особено важно потвърждение на тази теория е факта, че птиците които живеят на свобода никога не изскубват перата си.

Когато птиците живеят свободно, те намират различна храна, движат се, къпят се и се грижат свободно за перушината си. Докато живеещите в клетки гълъби и други птици, нямат много занимания и започват да чистят перушината си прекалено често. Така започват първоначално да изскубват перата си.

Друг фактор, който допринася за развитието на тази болест е влажността в гълъбарника. Ако влажността на въздуха в гълъбарника е много ниска, т.е. въздухът е прекалено сух, птиците са по-склонни да започнат да изскубват перата си.

Изскубването на перата обикновено се развива зимата, защото много птици прекарват дълго време затворени.
Лечението не е лесно. Птиците трябва да бъдат наблюдавани и да се вземат мерки колкото се може по-рано. Тази болест е почти нелечима в напреднало състояние. Добри резултати са наблюдавани след бани с настойка от йод и алое.

{ 0 comments }

Състезателни гълъби Състезателни гълъби – определено са вълнуващо хоби на много нива. Едно от тях е невероятната радост, когато състезателните гълъбите се приберат първи, като намерят най-прекият път към гълъбарника си. Пускането им и след това чакането, докато не се върнат е смес от вълнение и страх, докато гълъбите пристигнат в гълъбарника. Състезателните гълъби са спорт, при който много гълъби се пускат от едно място и първият завърнал се гълъб е победител.

Състезателните гълъби и самите състезания изискват да се включват много различни похвати и техники. В началото може да имате само два гълъба. Можете да поискате 2 птици от някого. Ако те не са затвърдена линия от доказали се състезателни гълъби, не трябва да се отказвате. Може дори да се изненадате като разберете, че това е много често срещано явление при гълъбовъдите, т.е. да се размножават много различни по линии и качества състезателни гълъби. На второ място трябва да четете толкова, колкото можете, за състезателните гълъби. След като съберете достатъчно информация, с която трябва да бъдете много добре запознати, осигурете храна. Винаги имайте предвид храната, заболяванията на които гълъбите са много податливи и дали са в подходящ гълъбарник. Научете за линеенето, провеждането на тренировки и участването в състезания. Грижите за гълъбите трябва да са сериозни, така че да не се компрометират шансовете им за победа.

Какво трябва да имате предвид когато гледате състезателни гълъби Начинаещите треньори на състезателни гълъби попадат в капана да имат взаимоотношения с гълъбите си като с домашни животни. Като се има предвид, че инвестирате доста голям период от време за птиците, това е нормално да се случи, но човек трябва да се придържа към основната цел и това е да се поддържа този спорт и да се побеждава. Когато един треньор тренира един спортист има някои строги правила, така че да се достигне така желаната печеливша позиция. Гълъбите не са различни от другите спортисти и еднакво строги правила трябва да се прилагат също и за тях.

Друга често срещана грешка е свързана с храненето на гълъбите. Гълъбите имат тенденция да наддават бързо на тегло. Повечето треньори хранят гълъбите около 6 пъти седмично. Вие може да не се състезавате с гълъбите, ако те са напълнели, тъй като те няма да се движат със скорост необходима за спечелване на състезание.

Хората не са единствените същества, които трябва да се справят със стреса. Ако условията на живот на гълъбите не са в ред, то това ще доведе до по-слаби резултати. Обезопасете гълъбарника срещу мишки и други гризачи. Сменяйте водата редовно, понеже заболяванията често се появяват поради нехигиенични условия и най-важното не пускайте гълъбите си, в прекалено много състезания. Умните треньори позволят на своите състезателни гълъби, да участват само в четири официални състезания годишно.

Гълъбовъдът може лесно да разбере, че състезателните гълъби изискват човек да е много всеотдаен и отнемат много време. Ето защо Вие трябва добре да се информирате, за да бъдете напълно запознати с всичко в тази област, само така можете да успеете и да постигнете добри резултати със състезателни гълъби.

{ 0 comments }

орнитоза при гълъбите лечение Орнитозата е много разпространено заболяване, което е силно заразно и инфекциозно. Друго нейно наименование е Пситакоза, понеже е най-разпространена при папагалите. Болестта Орнитоза е опасна не само за птиците, но и за хората.

Заразяването става чрез въздуха, когато в него попаднат прашинки от екскременти, които носят заразата, друг начин да за заразяване е при контакт с болни птици. Орнитозата е най-разпространена при папагалите, но всички птици могат да се заразят, както пойните, така и декоративните, особено свободно живеещите градски гълъби.

Халмидиите (Chlamidia psitici) са причинителите на Орнитозата. Те са вътреклетъчни микроорганизми, които живеят в заразените птици. Смъртността от тази болест е най-висока при младите спортни гълъбчета, те се заразяват чрез носни секрети и при достъп до изпражнения съдържащи зараза.

При някои птици Орнитозата може да не покаже никакви признаци, но въпреки това заразата продължава да се разпространява. Това е много опасен момент, защото така се заразяват много спортни гълъби, без гълъбовъда да може да открие източника на болестта. Рискови фактори са лоша хигиена, храна, голяма влажност в гълъбарника, не добра вентилация, много гълъби на не достатъчно място, транспорт, и други.

Болести по гълъбите орнитоза и как се лекува Веднъж попаднали в кръвта на птиците, Хламидиите се разпространяват в органите и тъканите.
Те отделят токсини, които разрушават клетките и кръвоносните съдове, което води до кръвоизливи и некрози.
Очите на болните спортни гълъби сълзят, болестта може да е в незабележима, т.е. латентна или остра форма, придружена с множество симптоми.

Някои от симптомите могат да бъдат, опадване на перата около очите, чувствителност към светлината, от очите тече гной, и е възможно клепачите да залепнат. Дишането се нарушава и птиците не могат да летят, губят апетит и отслабват. Появява се парализа на крайниците, възпаляват се синусите, перушината настръхва, диария, главата и човката са надраскани. Енергията на животните намалява и не желаят да летят. В гърлото има слуз и зениците може да се обезцветят.

Не всички симптоми се появяват, понякога само някои от тях може да се забележат от гълъбовъда и гълъба въпреки това да е болен в много сериозна форма и да умре много бързо. Понякога много млади птици могат да умрат за кратък период от време. По-възрастните спортни гълъби обикновено не получават много симптоми, но въпреки това болестта се развива и може да бъде изключително опасна, понеже заразата се разпространява и много млади гълъби се разболяват и умират. Орнитозата може да е фатално заболяване и за хора които имат много слаба имунна система.

Заразените гълъби веднага трябва да се изолират, а болните се унищожават. Хламидиите се унищожават при 60 градуса по Целзий, за това е добре мъртвите птици да се изгарят.

Лечението става с антибиотици с широк спектър на действие, като например Доксициклин, Терамицин, Ампицилин, Окситетрациклин. Има и специални препарати, които могат да се закупят от аптеките, те са разработени да действат срещу Орнитозата, някои от тях са Ornimix, Rnistop, Ornithosis 3, Orni-special.

Когато се лекуват гълъбите с антибиотици, не трябва да им се дава калций и пясъка се отстранява от гълъбарника. Витамините А, Д и Е са подходящи да се дават на болните гълъби, защото те подобряват действието на имунната система при борбата с болестта. Храненето също е важно, то трябва да е с качествена храна.

Помещенията се почистват с дезинфекционен разтвор от формалин 2%, и фенол 0,5%. Когато сте в контакт с болните спортни гълъби или почиствате гълъбарника е важно да използвате предпазни материали, като маска за лице и ръкавици.

{ 0 comments }

Добра хигиена при спортните гълъби За да е красив гълъба и да дава добри резултати в състезанията, трябва да е чист и да няма никакви изпочупени пера, или такива които са оръфани и не изглеждат добре. Грижите които трябва да се полагат за да изглежда гълъба добре са свързани основно с неговата хигиена.

Гълъбите много  харесват да се къпят, както лятото така и зимата, даже когато е значително по-студено. За да направят това на тях са им нужни определени условия, като например да има достатъчно голям съд с чиста вода в гълъбарника, на тяхно разположение в определени за това дни.

Вана за капане на спортни галаби В никакъв случай не трябва да използвате съд по-дълбок от 10 см., това е много важно за да избегнете риска от удавяне на гълъбите. Погрижете се съдът с вода да е така поставен, че да се избегне замърсяването на гълъбите след като излязат от водата. Може да го поставите върху скара и да има чист посипан пясък наоколо. След като се изкъпят спортните гълъби харесват да лягат на земята с разперени крила и обичат да се препичат на слънце. Мокрите пера на птиците лесно се замърсяват, за това е важно да се осигурят добри условия около ваната им за къпане, за да не се замърсяват лесно перата на гълъбите. Ако искате да използвате ваната за борба с различни външни паразити, може вместо вода да използвате чай от лайка или солен разтвор.
Добре е да знаете, че в процеса на лечение с определени препарати не е добре да се позволява на гълъбите да се къпят. Има риск, ако мокър гълъб легне веднага на яйцата, те да залепнат за перушината му и когато той стане, яйцата понякога се счупват. За това банята трябва да е така организирана, че максимално да намали риска това да се случи и да се предостави добра възможност на състезателните гълъби добре да изсъхнат преди да легнат отново яйцата.

Наблюдавайте добре спортните гълъби и обръщайте внимание на вида замърсявания на които са изложени, защото не всеки вид замърсяване е във възможностите на гълъба сам да измие по време на баня. За някои видове замърсявания, вие като грижовни стопани ще трябва да се намесите и сами да измиете птицата. Използвайте влажна гъба или леко мокра ръка за да отстраните нежно мръсотията.

Прашните бани са друга полезна грижа за гълъбите. Касетка с пепел и сяра се поставят в гълъбарника, за да могат гълъбите да се къпят в нея с което се подобрява блясъка и еластичността на перата.

Счупените пера обикновено се отскубват за да се даде възможност на нови такива да изникнат и да се подобри външния вид на спортните гълъби. В случай, че счупеното перо е младо, изчакайте поне десет дни преди да го отскубнете. Ако отскубнете младо перо, от корена му започва да тече кръв, за това се изчаква. Появява се рана, която е болезнена за птицата, перата наоколо се зацапват и се повишава риска от инфекции. Също и когато новото перо започне да расте има риск то да не се развие нормално.
Основен фактор за добрият външен вид на гълъбите имат чистотата и организацията на пространството в гълъбарника.

Изключително важно е да се поддържа чист самия гълъбарник, както и да се варосва и дезинфекцира, като това включва също и клетките в които мътят гълъбите. Да се поддържа чисто и дезинфекцирано е важно и когато младите гълъбчета напускат гнездото. За добро състояние на перата и по-малък риск от счупване гнездилките трябва да са достатъчно просторни и да има място птиците свободно да се движат без да се подвиват перата на опашките.
Добър вариант е да се ползват гнездилки, които лесно се почистват, като например направени от пластмаса, или друг лесен за почистване материал и да се поставят на скара за да не се замърсява лесно с куришки. Поилките също е добре да се качат на скара за да се пазят краката на гълъбите сухи и чисти, също водата така ще остава по-чиста, с което се намаляват рисковете от заразявания и разпространението на болести.

Застилайте района около гълъбарника с пясък за да намалите замърсяването, когато гълъбите излизат навън. Можете да имате и тревно покритие около гълъбарника, но то крие други рискове, като болести и паразити, като кърлежите например.

{ 0 comments }