≡ Menu ≡ Menu

Холера по гълъбите, лечение и профилактика Как да се справим с Холерата по гълъбите

Холерата е болест с която се заразяват спортните гълъби и свободно живеещите гълъби. Тази болест се открива по цял свят и може да бъде много сериозен проблем. Най-честите жертви на Холерата са водоплаващите птици. При гълъбите причинители на болестта са Pasteurella avium

 и Pasteurella multocida. Бактериите, които са в основата на тази болест са грам отрицателни, не образуват спори и не са подвижни.
Бактериите причиняващи холера са с овоидна (яйцевидна) или пръчковидна форма. Те са аеробни, което означава, че имат нужда от кислород и съдържат ендотоксин, като той се освобождава когато бактерията загине.
Животинският белтък е много благоприятна за тях среда, а 37 градуса по Целзий е най-добрата температура за тяхното развитие. Пастьорелата има много щамове с различни степени на заразяване. Когато болестта се развива в остра форма, загубите при спортните гълъби са около 60% до 80%.

Болните гълъби и труповете на умрелите птици са основният източник на заразата. До 3 месеца се запазва възможността от зараза от трупове и заразена вода. Заразата обикновено се разпространява от изтеченията на носа и рядко чрез екскрементите. Заразяването се получава основно когато внесете нови гълъби в гълъбарника, без да ги поставите първо под карантина. Друг начин е чрез инвентара и при пренасянето на гълъбите от едно място на друго.

Хищните птици също допринасят за разпространението на тази болест, когато ядат умрели от холера и нападат болни птици. Също, болестта се пренася и чрез плъховете. Холерата се разпространява целогодишно, но в по-голяма степен през пролетно-летния сезон.

Има много фактори спомагащи за разпространението и развитието на холерата, като се започне с климатичните условия, храненето, условията в гълъбарника, наличието на травма или други улесняващи болестта фактори.

Нараняванията са един от рисковите фактори при тази болест, патогенните щамове, които попадат в наранените тъкани се размножават и така започва заболяването.

Вирулентността е от огромно значение за това как ще се развие болестта. Като холерата има три форми, които са хронична, остра и подостра.

Острата форма

Тя се характеризира с липса на симптоми и внезапна смърт.

Под-острата форма

В тази форма спортните гълъби проявяват различни признаци, като общо неразположение, анорексия (пълна липса на апетит), висока температура, слизести изтечения от устата, понякога имат затруднение с дишането и се появява жълтеникава диария. Смъртта настъпва бързо, само след няколко часа, но може да отнеме и няколко дни. Има случаи когато симптомите са свързани само с дихателни проблеми, отичат очните синуси, има течение на ноздрите с лоша миризма и като цяло гълъбите са неразположени. Перушината на гълъбите е обикновено настръхнала, те изглеждат сънливи и с отпуснати криле, като се клатят когато се движат.

Хронична форма

В тази холерата обикновено се проявява, когато острата форма на заболяването премине или ако спортните гълъби са заразени с щам с ниска патогенност. При този тип щамове симптомите са по-разнообразни, но не толкова очевидни поради това, че могат да бъдат засегнати различни части на организма. Например могат да се появят отоци на главата на птиците, както и изтечения от носа. Гълъбите имат намален апетит и отслабват. Част от състезателните гълъби получават диария или възпаления на ставите.
В тази си форма холерата прилича на тиф, спирхетоза, псевдочума и има симптоми близки до някои отравяния. За да се постави точна диагноза трябва да се направи лабораторно бактериологично изследване на наскоро умрели птици.

Основни медикаменти за справяне с болестта холера

Те са сулфамидите и антибиотиците. В случаите когато болестта се проявява локално тези лекарства не са много ефективни, въпреки това имат добро действие за потискане на заболяването. Могат да се дават на спортните гълъби в храната, водата или чрез инжекции. Като периода на лечение е от 5 до 7 дни. Други ефикасни лекарства са антибиотиците стрептомицин, терамицин, биомицин и еритромицин. Те се дават в питейната вода по 2 грама на литър. След около 3 до 4 дни ще забележите, че смъртността при гълъбите е силно намалена, но ако болестта не отшуми, лечението може да се повтори. Медикаментите принципно не са достатъчни да ликвидират напълно болестта, за това трябва много добре да се наблюдават гълъбите и да се спазват хигиенни мерки. Трябва и да се отделят здравите гълъби от тези които са преминали болестта. Важно е също труповете на умрелите птици да се унищожават, за да се ограничи заразата.

Друго важно средство за ограничаването на тази много опасна за спортните гълъби болест е редовното изследване на птиците, при което ако се открият болни или носещи заразата гълъби, те трябва да се унищожат. Приносители на болестта са също плъхове и мишки, за това е важно гълъбарника да е максимално изолиран, както и храната с която се хранят спортните гълъби, така че тези гризачи да нямат достъп до нея и до помещенията на гълъбите.

Дезинфекция

Тя се прави с някой от следните разтвори:

  • Натриева основа от 3%,
  • Разтвор на варно мляко 20-30 %
  • Разтвор на креолин или хлорна вар от 1%

{ 0 comments }

Затлъстяване на спортните гълъби Както всички живи същества, така и спортните гълъбите могат да страдат от затлъстяване. В този случай се натрупват излишни мазнини основно в областта на гърдите. Задължително трябва на споменем породите най-склонни към затлъстяване, това са породите които се отглеждат промишлено за месо, но принципно и всички други породи гълъби могат да страдат от това заболяване.

Признаци на болните от затлъстяване спортни гълъби

Основните признаци не са лесно различими, но към тях спадат лесна умора, задъхване, трудно излитане и кацане на гълъбите, нежелание да летят. Понякога спортните гълъби могат също и да загубят гласа си. Възрастните гълъби по-често страдат от затлъстяване, но всички гълъби които не се движат достатъчно и получават голямо количество храна са във висок риск и са склони да затлъстеят.

Етиология на затлъстяване на спортните гълъби

Етиологията е свързаната с малко движение, отглеждане на спортните гълъби в малки помещения, гълъбарници в които не могат свободно да се движат и разбира се постоянно изобилие от храна или неправилна храна за спортните гълъби. Волиерите са важно нещо за да се предотврати затлъстяването при спортните гълъби.

Болести свързани със затлъстяването при спортните гълъби

Някои заболявания също могат да доведат до затлъстяване, като например хипотиреоидизъм, влошената обмяна на вещества, заболявания свързани с черния дроб.

Затлъстяване на гълъби Затлъстяване на спортните гълъби лечение

Лечението се състои от диета и правилен подбор на храната на спорните гълъби при която строго се контролират дажбите храна. Те трябва да бъдат намалени, но в никакъв случай да не се допуска гладуване на гълъбите. Също в храната на спортните гълъби се намалят много или направо се изключат мазнините, и се включват витамини, за да нямат недостиг на полезни вещества. Спортните гълъби се пускат да летят редовно, за да изгарят излишните мазнини и като цяло да се подобри физическата им форма.

Затлъстели спортни гълъби с по-тежки заболявания

В случаите, когато затлъстяването е свързано с някакво по-тежко заболяване, гълъбите трябва индивидуално да се лекуват, като едновременно с контрол на храната трябва да им се осигури спокойно място са да могат да повишат постепенно физическата си активност, и когато са по-добре да прелитат от едно място до друго без да бъдат смущавани от други гълъби.

{ 0 comments }

Измръзване при спортните гълъби Рисковият период за измръзване на спортните гълъби са зимните месеци, когато температурите падат рязко, особено в дните с температури 0 и по-ниски градуси, трябва да се отделя специално внимание на състезателните гълъби и да се внимава да не се получи измръзване.

Основните признаци за измръзването са силно отичане, специално около пръстите на краката. То продължава около седмица и гълъбите разчесват краката си поради силен сърбеж. Това води до разраняване и кръвотечение. В най-лошите случаи този процес може да завърши с гангрена, а в изключително лоши случаи се откъсва част или целия крак.

Важно е когато се поставя диагнозата, да се имат предвид признаците и измененията, които са се случили, за да бъде тя коректна. Не трябва да се обърква измръзването с изгаряне или друго, например инфекциозно заболяване, като някои видове дерматит.
Основната ситуация в която се случва измръзването е когато краката на спортните гълъбите се намокрят при температури около и под нулата. За това трябва да се избягва къпането на спортните гълъби при тези температури. Също е добре да се държат в сухи, топли помещения с подходящо подово покритие.
Лечението става като гълъбите се държат в помещения, които се затоплят постепенно. Краката се мажат с мазнина, вазелин или антибиотична маз, като окси тетрациклинова маз.

Измръзване при гълъбите Профилактиката се свежда до осигуряване на подходящи условия за гълъбите през студените зимни месеци. Ако те живеят във волиери и затопляне на помещението не е възможно, е важно да се премахне водата, или питейната вода да се държи в съдове които не позволяват разливане, водата за къпане е задължително да се махне от волиера или гълъбарника. През зимата волиерите могат да се загърнат с найлон, като се оставя открита само предната част. Така се избягва течението, създава се завет за спортните гълъби и се избягва измръзването на гълъбите които седят във волиерите през зимните месеци.

Гълъбите също трябва добре да се наблюдават и да се реагира бързо в случай на измръзване, за да се избегнат сериозни увреждания.

{ 0 comments }

Хистомоноза лечение

Лечение на Хистомоноза Какава болест е Хистомонозата, и как да се справим с нея

Хистоминозата е паразитна болест причинена от Histomonas meleagridis. Хистомонозата не е болест само по гълъбите, от нея могат да се разболеят и други птици, като кеклици, фазани, пуйките и др. Histomonas meleagridis е едноклетъчен организъм с голяма полиморфност в зависимост от стадия на болестта и засегнатите органи. Движението на паразита се наблюдава в разтвор с проба от починала птица, загрят до 38 – 42 градуса по Целзий.

Основен източник на заразата са водата и храната, но е възможно те да се заразят и през клоаката. Слабата имунна система, лоша храна и условия на живот са спомагателни фактори за развитието на болестта.

Паразита причинява некротични огнища в черния дроб. Самите паразити оживяват в околната среда само няколко часа след като се изхвърлят с фекалиите. Редовното дезинфекциране на помещенията ефективно ги унищожава. Когато обаче те са в яйцата са много устойчиви и могат да заразят птиците в период по-дълъг от година. Самите глисти често пренасят хистомони, които са с инкубационен период 15 – 20 дни.

Хистомоноза Веднъж попаднали в тялото на гълъбите, паразитите бързо се размножават и създават некротични огнища в тъканите. Първоначално те се разпространяват в стените на червата и в последствие в черния дроб и кръвта. Чрез кръвта те преминават в капилярите и причиняват некрози в кръвоносните съдове.

Принципно, здравите гълъбите заразени само с хистомони, не развиват сериозни усложнения, но спортни гълъби, които вече имат някакво заболяване обикновено достигат до много сериозни усложнения. Заразите с Eshcerichia coli и Clostridium perfrigins са от тези с най-голям риск, когато става въпрос за хистомони, понеже самите те атакуват черния дроб и червата.

Основните симптоми са слабост и сънливост на гълъбите. Увисват крилата и опашката. Главата на птицата увисва, и тя ходи с разрошена перушина. По-късно се наблюдава жълта и дори кървава диария. Младите гълъбчета рядко преживяват тази болест.

При преглед на вътрешните органи се наблюдават язви с паразити в червата и черния дроб. Тези язви могат да бъдат много дълбоки и да предизвикат перитонит. Меката част на червата никротизира. Наблюдава се увеличен черен дроб по него се появяват жълто-зеленикави хлътнали на вътре некрози.

Важно е да се разграничи Хистомонозата от туберкулоза, кокцидиоза, тумори и други подобни заболявания.

Диагнозата се поставя след микроскопско изследване на вътрешните органи.

Хистомоноза лечение  Лекарства за лечение на Хистомоноза

Традиционно следните лекарствата могат да се използват за лечение на тази болест – метилен-блау, еметин, атебрин, натриев хипохлорид, тютюнев прах, новарсенол, железен сулфат и други. Те не винаги са достатъчно ефективни, поради което някои нови препарати са разработени за по-добър ефект. Те се разтварят във водата. Това са енхептин, хепсид, хистостат, карбазон, емтрил, ронидазол и други.

Предпазни мерки за борба с Хистомонозата

Основната профилактика е в редовното дезинфекциране и почистване на помещенията в които живеят спортните гълъби. Хигиената и храната са от изключителна важност за здравето на гълъбите. Други източници н заразата могат да бъдат дъждовните червеи, за това помещенията в гълъбарника трябва да се обезопасят срещу тях. Друго важно средство за профилактика е редовното обезпаразитяване на птиците, основно защото вътрешните паразити са основен приносител на Хистомоноза.

{ 0 comments }

Инфлуенцата - грип по гълъбите, симптоми и лечение Инфлуенцата при състезателните гълъби е заболяване което протича обикновено в остра форма и е с голяма смъртност. Това е така нареченият птичи грип. Това заболяване е проблем признат в цял свят и много медицински и правителствени организации са ангажиране с неговото ограничаване и превенция. Заболяването е заразно и за гората, като смъртността е около 50%.

Първоначално болестта е открита в източна Азия. Първите засегнати държави са Тайланд, Китай и Хонгконг. В последствие заразата се пренася в Европа, а в момента може да се открие в цял свят.

Това са вируси РНК от тип А. Те са с размер от 80 до 120 nm. Тези вируси са с пръчковидна форма, понякога сферична и като основно се състоят от нуклеокапсиди. Хемоглутенин служи за връзка с клетката приемник и това е процеса, който спомага за започването на инфекцията.

Вирусът може да се унищожи по няколко начина. Например при загряване до над 56 градуса целзии в продължение на 15 минути. До 2 часа след което вирусите запазват 1аст от качествата си. Могат да бъдат унищожени и с пряка слънчева светлина, на която трябва да са изложени за 40 минути. При ниски температури те се консервират и не са унищожени. Те също се унищожават, в среда с киселинност (PH) под 4 или над 12,7. За дезинфекция могат да се ползват натриева основа, формалин или карболова киселина.

Обикновено заразата се пренася от дивите птици. Като лошите климатични условия, липсата на достатъчно храна и стреса са подпомагащи фактори. Първоизточника на това заболяване обикновено не се открива. Болестта протича бързо, като спортните гълъби се разболяват внезапно и също така внезапно болестта изчезва. Питейната вода, храната и всичко в гълъбарника може да бъде заразено, понеже болестта се разпространява чрез изпражненията и изтеченията от човката. Дори излекувани спортните гълъби продължават да пренасят заразата.

Грип по гълъбите, симптоми и лечение Периода на заразяването до проявата на първите признаци на болестта варира много, като може да бъде от няколко часа, до няколко дни.

Симптомите са отслабване, намаляне на апетита, кашлица, затруднено дишане, перушината настръхва, състезателните гълъби имат хрема и сълзотечение, катар на горните дихателни пътища, кръвоизливи по дванадесетопръстника, в устата, стомаха и трахеята. Спортните гълъби започват да се струпват на едно място, имат синузит, едеми по главата, кожата става синьо-синкава, поради недостига на кислород. Гълъбите стават нервни и имат диария. От началото на симптомите до излекуване на гълъбите минават от една до 2 седмици, но смъртността е много голяма, тя варира от 10 до 70% в някои случаи.
Епизоотологичните данни са в основата на диагнозата. Те дават информация за разпространението на болестта по области. Могат да се използват и серологични (кръвни изследвания и такива на други телесни течности), паталого-анатомични изследвания (аутопсия) и вирусологични изследвания. Вируса се изолира от материал от дихателния апарат, изменени тъкани и кръв.
Не трябва да се бърка болестта с холера, псевдо-чума, тиф, отравяне с фосфор или други инфекции.

Птичият грип често се съпровожда от вторични инфекции, за това няма конкретно лечение, а профилактиката е обща, като подобряване имунитета на състезателните гълъби, но нищо не може напълно да предотврати болестта. По време на рисковите периоди е от изключително значение да се прави редовна дезинфекция на помещенията в които живеят гълъбите, както и на целият инвентар. Ефективни са разтвори на карболова киселина от 5% или натриева основа 2% разтвор, или формалин.

Програмата за надзор на болестта инфлуенца при домашни и диви гълъби в република България е специално разработена от Министерството на земеделието и храните.

{ 0 comments }