≡ Menu ≡ Menu

Неправилното мътене води до сериозни болести на ембриона Болести на ембриона

Основните причини за заболявания на ембриона са в следствие на проблеми възникнали в режима на люпене, като основните причини са повишаване на температурата (прегряване) или изстиване, когато температурата на люпенето е твърде ниска.

Двойката гълъби заедно мъти яйцата, като се редуват. Обикновено мъжкият гълъб мъти по обед от около 10 часа сутринта до 16 часа, а женската гълъбица мъти през останалото време. Температурата на яйцата по време на мътенето трябва да бъде от +36 градуса до +40.7 градуса по Целзий. Когато гълъбите се отглеждат например в тавански или други помещения, където температурата става много висока през летните месеци или прекалено ниска през зимните са възможни заболявания на ембриона.

Допусне ли се повишаване на температурата над допустимите граници, може ембриона да бъде прегрят, в следствие на което се получават аномалии, като липса на очи, липса на глава, не затваряне на коремната кухина, разногледство и в много случаи смърт. Много често настъпва смърт поради топлинен удар. В случаите когато въпреки високата температура, ембриона се развива нормално, има риск яйцето да изсъхне и малкото гълъбче да не може да излезе навън. Така се получава запичане на яйцето и това довежда до смъртта на гълъбчето.

При ниски температури, рисковете от заболяване на ембриона са много по-ниски. В тези случаи проблемите обикновено се появяват при много млади птици, които мътят за първи път или при породи гълъби, които са много темпераментни.

Заразяването с различни паразити, също е причина за заболявания на ембриона. Наличието на кокощинки, кърлежи, капуши, пухоперояди дразни спортните гълъби, те често стават от яйцата и понякога дори ги изоставят. Това пречи на поддържането на правилната температура, често малките гълъбчета са слаби, не могат да се хранят и умират.

Желателно е гълъбарниците да имат покрив с изолация, което ограничава отделянето на топлина директно в гълъбарника през лятото. Един от вариантите да се постигне това е чрез създаването на въздушна възглавница. Това обикновено става чрез построяването на таван под покривната конструкция. Той е добре да е построен от дърво и да има поне 5 см., разстояние от покрива. Това ще помогне да се задържи топлината през зимните месеци вътре в гълъбарника и да се избегне прегряването през летните месеци. Цялостната конструкция на гълъбарника е добре да е съобразена с атмосферните условия и да предоставя на спортните гълъби среда която ги защитава от тях.

Друго което бихте могли да направите за да си осигурите здрави млади птици, е когато определяте двойките, да избирате единият от партньорите да е опитен в отглеждането на млади гълъбчета.

Ако гледате гълъби от по-темпераментни породи, може да използвате храначи. Това става като яйцата се подлагат под друга двойка, която е опитна и се грижи добре за малките. Едно такова приемно семейство осигурява здраво и безпроблемно поколение.

Паразитите са много сериозен проблем и срещу тях трябва да се вземат сериозни мерки. Обезпаразитяването на гълъбите ще предотврати много проблеми, които биха възникнали с младите гълъбчета.

Отглеждането на гълъбите в затворени помещения или волиери, също е рисков фактор за болести по ембриона. Обикновено тези болести имат недоимъчен характер. Птиците отглеждани без да имат възможност да летят, често имат недостиг на определени храни или боледуват от различни болести, които водят до влошаване на физиологичното им състояние.

При спортните гълъби, които живеят на свобода и при тези, които имат възможност да летят свободно, много рядко се наблюдават не заразни болести. Те си набавят от природата всички вещества, които са им необходими и организмите им функционират оптимално. Те имат достъп до разнообразна храна, пясък и различни растения, което е голям плюс за здравословното им състояние. От друга страна тези птици са изложени на по-голям риск от паразитни и заразни болести.

Ембрионална дистрофия Ето и някои специфични заболявания на ембриона:

Ембрионална дистрофия

Ембрионалната дистрофия е болест причинена от недостиг в яйцата на витамин B1, B2, A, D и на различни микроелементи, като йод и манган. Това е болестта, която се наблюдава най-често сред заболяванията на ембриона, причинени от недостиг на микро елементи.
При това заболяване се стеснява епифизния хрущял, в следствие на което спира развитието на ембриона. В областта на епифизата, костната тъкан е с гъбеста структура, обвита вътре с плътен слой. Така се разпределят правилно силите, когато гълъбите се придвижват. Ставите са удебелени, къси са и деформирани.

Черепа на състезателните гълъби е разширен в основната си част, а в горната си част човката е удължена, като долната част е по-къса. По този начин човката на спортните гълъби става в извивка на долу. Може главата да отече и клепачите да слепнат. Обикновено ембрионалната дистрофия се проявява в средата на развитието на ембрионите, но може да се прояви и в края.

Изключително важно, като превенция е да осигурим на гълъбите пълноценен хранителен режим, преди и по време на яйценосния сезон. Достъпът до чист въздих и слънце е от изключителна важност, както включването на маслодайни семена в храната. Също в храната трябва да се доставят необходимите витамини, специално A, D, B1, B12, както и различни минерални вещества като фосфор, калций и манган. Тези витамини, както и калиев перманганат и калиев йодид могат да се добавят във водата за пиене или към храната. Важно е да се предостави на гълъбите също и креда и други необходими за тях минерали.

Висцерална подагра

Когато има недостиг на витамин A и D се появява висцерална подагра. Основната причина е неправилно съотношение на фосфора и калция или на натрия и калия, както и неправилния баланс на киселини и основи в храната на спортните гълъби.

При това заболяване се отлагат соли на пикочната киселина по мезентериума, който има важна опорна функция на червата, също по плеврата, която е ципа отделяща белите дробове от другите органи в тялото на спортните гълъби, перикарда, който е външната обвивка на сърцето, тази обвивка предпазва сърцето от триене с тъканите около него, но най-често отлаганията стават в бъбреците. Бъбреците се уголемяват и както на повърхността, така и във вътрешността им се отлагат кристали на пикочната киселина, това им пречи да функционират нормално.

Ембрионалната висцерална подагра има голяма степен на смъртност, особено в началото на мътенето.

Това заболяване е много лесно предотвратимо, единственото което трябва да се направи е да се дават на гълъбите витамини A и D, както и рибено масло, калций и фосфор.

Друг начин да се наруши киселинният баланс е когато гълъбарниците са измазани с хоросан. Спортните гълъби кълват от мазилката и поглъщат гасена вар (калциев хидро-оксид) заедно с калция, който приемат.
Авитаминозата води до много сериозни увреждания, както и до смърт на ембриона и в никакъв случай не трябва да се допуска. Особено авитаминоза B12, авитаминоза B2, авитаминоза E.

Важно е във водата на спортните гълъби да се добавят витамини – vit.- complex, AD3-hydro, рибено масло, витазол и др., за да се избегне липсата на витамини и сериозните увреждания до които води тя, особено по време и преди активния сезон за размножаване на гълъбите.

{ 0 comments }

Шаркодифтерит симптоми при спортните гълъби Една много сериозна болест за спортните гълъби е шаркодифтерита

ДНК вирус е в основата на развитието на шарка при гълъбите. Този вирус е с микроскопични размери и инфектира на клетъчно ниво, като се възползва от възпроизводителните функции на клетките за да се размножава, понеже не е в състояние да прави това сам. Птиците засегнати от шаркодифтерита са фазани, гълъби, пуйки, врабчета, кокошки и др.

Boreliota columbae е един от вирусите, които причиняват болестта. Той е много издръжлив, включително на пряка слънчева светлина и се среща сред гълъбите.

Заразяването става, чрез дрехи, обувки и инвентара на гълъбовъбите, които се занимават със спортните гълъби и когато здрави птици имат пряк контакт с болни. Нараняванията на кожата и устната кухина представляват входове за инфекцията. Друг начин да се пренесе заразата е чрез насекоми, като комари, кърлежи, дървеници, или други птици, като например врабчетата, които са малки и често успяват да влязат в гълъбарника.

шаркодифтерит при птиците и гълъбите Това заболяване е силно зависимо от имунната система на гълъбите. Когато те имат недостиг на витамини, или живеят в гълъбарници с лоша вентилация и не добър достъп на светлина, те обикновено се разболяват много тежко от шаркодифтерит.

Най-голяма е смъртността при малките спортни гълъбчета. Есента след жътва или късно лято са обикновено сезоните за развитието на шаркодифтерита. При наличието на други заболявания, като ентерит или бронхит, състоянието на гълъбите става много тежко, особено когато тези заболявания са хронични.

Инкубационният период е от 3 дни до 2 седмици, като формите на протичане са следните:

При кожната форма на шаркодифтерита, основните симптоми са слаб апетит и неразположение на спортните гълъби. Перушината им настръхва около човката и ушите има брадавичести възли с кафеникаво жълт цвят, грапави са и са с размери до грахови зърна.
Тези брадавичести образования могат да са толкова много, че да покрият цялата глава на гълъба, но могат да се появят също по краката, корема и други не оперени части на тялото на птицата. Включително могат да засегнат очите и тогава те стават чувствителни към светлината. В тежки случаи може да падне човката, обикновено горната или долната част. Тогава гълъбите не могат да се хранят и да пият вода.

Дифтероидна форма:

При нея се забелязват петна с белезникав цвят по лигавицата на устата на спортните гълъби. Тези петна набъбват и стават дифтероидни налепи сраснати с лигавицата. Ако опитате да ги премахнете, тъканта силно кърви и гълъбите не могат да се хранят и да пият вода. Тези налепи са пълни с кашеста материя и са кафеникаво жълти на цвят. Могат да изглеждат и като сиреновидна маса в носната кухина. Гълъбите имат затруднено дишане, крилата са отпуснати и са умърлушени.

Шаркодифтерита има и смесена форма:

Тя нанася най-вече поражения по кожата и устата. Това е и най-разпространената форма на болестта.
Няма медикаменти специално разработени за тази болест и за това тя се лекува трудно. Основна превенция се прави чрез поддържане на добра хигиена в гълъбарника. Качествената храна богата на витамини и минерали също помага на птиците да са по-устойчиви на заболяването и да го преминат по-леко. Тетрациклин (Tetracycline), Хлорамфеникол (chloramphenicol) и други антибиотици се дават за да се предотвратят усложнения и инфекции.

Храната трябва да е смляна за да се улеснят болните птиците. Болните се отделят и за тях се полагат специални грижи. Налепите се третират със смес от равни части йодна тинктура и олио. Това се прави за да омекнат, и да могат по-лесно да се премахнат с помощта на пинсета. Раните които се получават в следствие на тази интервенция се мажат с каша от сол с олио, тя трябва да е доста гъста.

Налепите в устната кухина се третират само за да се улесни поемането на храна. По принцип те не трябва да се закачат и не се третират по други части на тялото. Тези налепи сами ще паднат след известно време.

Ваксината която обикновено се използва за превенция се нарича Ovo-Peristerin Nobilis или Pigeons Pox Vaccine Nobilis. Това са живи ваксини разработени специално за гълъби.

Всички здрави гълъби на възраст над 5 месеца е добре да бъдат ваксинирани ежегодно. Ако не сте успели да направите това, бързо отделете здравите гълъби и ги имунизирайте, веднага щом забележите тази болест в ятото.

Ако ви остане неизползвано количество ваксина, то трябва да бъде унищожено чрез изгаряне или изваряване.

Понеже един от основните начини на заразяването на птиците с тази, а и с много други болести става чрез използване на вече заразена храна се препоръчва да се избягват храни продавани насипно, особено на пазари и неконтролирани места. Препоръчва се да се купува храна от лицензирани доставчици, която е опаковата и правилно съхранявана, без достъп на гризачи или други птици пренасящи зарази до нея.

{ 0 comments }

Вроговяване на езика, получаване на израстъци и извиване на човката Надебеляването на роговият слой на езика на спортните гълъби се нарича вроговяване. Самият език, постепенно става по-твърд, дебел и дълъг, което от своя страна довежда до трудности при приемането на храна и вода. Това заболяване е най-разпространено при малките гълъбчета и се появява обикновено когато те започват да се захранват с твърда храна и родителите им спират да ги хранят. Възрастните спортни гълъби могат също да получат вроговяване, обикновено когато мътят или хранят малките си.

Първите признаци, по които можете да забележите болните гълъби са, че стоят настрана от ятото, сякаш се страхуват от нещо. Те имат трудности да приемат зърната, дори когато опитват да ги клъвнат. Не успяват да се хранят добре и започват бързо да губят тегло. Болните гълъби започват да странят от другите, стоят по ъглите, гърдите им хлътват, усеща се, че са с много леко тегло. Ако спортните гълъби се разболеят по време на мътене или гледане на малки, те обикновено изоставят гнездото и малките. Така или яйцата не се излюпват или малките умират от липса на грижи.

Вроговяване на езика Лечението започва с отделяне на болните птици. Тези гълъби имат нужда от помощ при хранене и гълъбовъда сам трябва да им помогне. Предоставя им се ситно смляна храна, по възможност разтворена във водата или течна, за да се улесни максимално птицата при поемането и. Самият език започва да се маже често с олио, така роговицата омеква и втвърдената и част се отстранява с пинсета. Друг вариант на лечение е разтвор от глицерин, вода и 6 грама калиев хлорид на 100 мл., течност. Също птиците могат да се засилят с рибено масло до 2 капки на ден за 2 седмици.
Роговите образувания могат да са по различни места на човката на спортните гълъби, но обикновено са на върха с което правят поемането на храна много трудно.

Тези израстъци правят човката да изглежда много по-дълга от обикновено. Това заболяване се свързва със смяната на храната и се дължи на прекаленото нарастване на епителни клетки. Тези епителни клетки в много случаи силно деформират формата на човката и развалят външния вид на гълъбите, засегнатите участъци са и леко по-светли на цвят.

Лечението е в отстраняване на нарастванията, като може да се ползват различни режещи инструменти. Тази процедура се прави много внимателно, за да не се наранят гълъбите. За да различите добре нарастванията гледайте за участъци с по-светъл цвят и леко прозрачен вид.
Тези израстъци, ако не се отстранят навреме могат да деформират формата на самата човка, като я изкривяват, така че краищата и се разминават на страни. При липса на грижа от страна на гълъбовъда птиците не могат да се хранят и често умират от изтощение. Това заболяване се смята за наследствено и не е добре тези спортни гълъби да се използват за разплод, за да се избегне предаването на болестта на следващите поколения.

{ 0 comments }

Кокцидиоза по гълъбите

Кокцидиоза по гълъбите Лекуване на Кокцидиозата по гълъбите, и профилактични мерки

Кокцидиозата представлява чревно (интестинално) заболяване, което се среща много често сред спортните гълъби. Кокцидиите са изключително често срещани протозои и се развиват в тънките черва на гълъбите. Заболяването се среща както при домашните, така и при дивите гълъби, а също и при много други видове птици.

Кокцидиозата се причинява от едноклетъчни организми, които заедно с трихомонадите са най-разпространените зарази при гълъбите.
Тези паразити са от рода Eimeria и Isospora от семейство Eimeridae. Като вариациите които са най-разпространени се наричат E.labbeana и Е.columbarum. Тези видове паразити могат да заразят само гълъбите. Кокцидиите биват обвити с ципа, която ги предпазва от условия в средата, които могат да не са добри за тях. След като съзреят, тези микроорганизми могат да заразяват и други гълъби.

Кокцидиите могат да оцелеят повече от 2 месеца в почвата и гълъбите се заразяват с тях, като ги погълнат. Около седмица след заразяването, гълъбите започват да отделят с екскрементите си ооцисти. Най-рисков сезон за разпространяване на болестта е пролетта и лятото, когато има голям брой млади гълъби.

Обикновено кокцидии с които се заразяват гълъбите са от различни видове. Кокцидиозата е изключително смъртоносна и има случаи когато 80-90% от гълъбите умират. Най-голяма  е загубата при младите спортни гълъби. По-възрастните гълъби не боледуват толкова често, но продължават да пренасят заразата.

Гълъбите които все още са болни или са преминали през болестта, продължават да носят заразата. Те отделят кокцидии в почвата и заразяването става чрез замърсяване на водата и храната. Така здравите спортни гълъби поглъщат микроорганизмите и се разболяват. По време на състезателния сезон, заразяването може да стане и в преноските.

Лошите хигиенни условия в гълъбарниците са един от факторите, които значително влошават изхода на болестта. Смъртността в тези гълъбарници е много по-висока, особено когато са пренаселени и качеството на храната не е добро.

Симптоми на Кокцидиоза по гълъбите Симптоми на Кокцидиоза по гълъбите

Симптомите при младите гълъбчета са първоначално диария с лоша миризма която е слузесто-сивкава. В последствие в екскрементите се забелязва кръв, а в крайният стадий само кръв. Гълъбите са жадни и не се хранят. Крилата увисват и перушината изглежда настръхнала. Клоаката има следи от екскременти и кръв. Гълъбите получават анемия и парализа на краката и крилата. След около 4-5 дни гълъбите започват да умират, като обикновено в най-висока степен това се случва около седмица след като са се заразили. При гълъбите които са възрастни, не се забелязват много симптоми, обикновено, но не много често гълъбите внезапно умират. По-възрастните спортни гълъби, които вече са с намален имунитет също боледуват.

Симптомите са много типични за тази болест и обикновено тя не се сбърква лесно с друго заболяване. Все пак, лабораторни изследвания при ветеринар са оптималният вариант да се определи със сигурност диагнозата.
Сулфонамидните средства са много ефикасни срещу болестта. Те се дават на гълъбите чрез водата за пиене. Някои от тях са сулфаметазин (сулфатропин, дебенол, изофлуран (пиримал).

Профилактика на Кокцидиоза по гълъбите

Профилактика се прави с разтвори във водата от сулфамеразин 0,4% или сулфатиазол 0,5%. Когато има признаци на заболяването и е нужно лечение, дозите се увеличават двойно или се дава 0,1% разтвор на сулфаетоксипиридазин. Винаги спазвайте дозите и препоръките към всеки един от лекарствените препарати които използвате.
Има и по-нови препарати които са ефективни срещу кокцидиозата, това са Фуразолидон, нитрофенид, Furacilinum, Nitrofurazol, cocci-tricho, Коки-geel, coccimix, Amprol, Furacin, Furazol. Други препарати, които могат да се използват са Зоален, Ирамин Декоквинат, Салиномицин, Априноцид, Наразин, Клопидол, Диклазурил, Сендураницин, Робенибин. Чеви-кок също може да се използва, той е подходящ и по време на линеенето, понеже не пречи на правилното развитие на перата. През същото време се дават и витамини като EB12.

Не е желателно да третирате гълъби, за които само се съмнявате, че са заразени, но нямат видими симптоми, защото може да се наруши равновесието гостоприемник-патоген.
По същия начин са наблюденията, когато се развива салмонелоза, хелминтози, колиинфекция.
Тази болест е толкова разпространена, понеже лечението и профилактиката се влияят от изключително много фактори. Гълъбите оцелели, след заразяване с кокцидиоза имат имунитет.

Основните начини за профилактика са осигуряване на добри санитарно-хигиенни условия в гълъбарника. Помещенията в които живеят гълъбите трябва да са светли, сухи и да имат добра вентилация. Риска от заразяване на младите гълъби се намалява доста, когато те се отглеждат отделно от големите.

{ 0 comments }

Холера по гълъбите, лечение и профилактика Как да се справим с Холерата по гълъбите

Холерата е болест с която се заразяват спортните гълъби и свободно живеещите гълъби. Тази болест се открива по цял свят и може да бъде много сериозен проблем. Най-честите жертви на Холерата са водоплаващите птици. При гълъбите причинители на болестта са Pasteurella avium

 и Pasteurella multocida. Бактериите, които са в основата на тази болест са грам отрицателни, не образуват спори и не са подвижни.
Бактериите причиняващи холера са с овоидна (яйцевидна) или пръчковидна форма. Те са аеробни, което означава, че имат нужда от кислород и съдържат ендотоксин, като той се освобождава когато бактерията загине.
Животинският белтък е много благоприятна за тях среда, а 37 градуса по Целзий е най-добрата температура за тяхното развитие. Пастьорелата има много щамове с различни степени на заразяване. Когато болестта се развива в остра форма, загубите при спортните гълъби са около 60% до 80%.

Болните гълъби и труповете на умрелите птици са основният източник на заразата. До 3 месеца се запазва възможността от зараза от трупове и заразена вода. Заразата обикновено се разпространява от изтеченията на носа и рядко чрез екскрементите. Заразяването се получава основно когато внесете нови гълъби в гълъбарника, без да ги поставите първо под карантина. Друг начин е чрез инвентара и при пренасянето на гълъбите от едно място на друго.

Хищните птици също допринасят за разпространението на тази болест, когато ядат умрели от холера и нападат болни птици. Също, болестта се пренася и чрез плъховете. Холерата се разпространява целогодишно, но в по-голяма степен през пролетно-летния сезон.

Има много фактори спомагащи за разпространението и развитието на холерата, като се започне с климатичните условия, храненето, условията в гълъбарника, наличието на травма или други улесняващи болестта фактори.

Нараняванията са един от рисковите фактори при тази болест, патогенните щамове, които попадат в наранените тъкани се размножават и така започва заболяването.

Вирулентността е от огромно значение за това как ще се развие болестта. Като холерата има три форми, които са хронична, остра и подостра.

Острата форма

Тя се характеризира с липса на симптоми и внезапна смърт.

Под-острата форма

В тази форма спортните гълъби проявяват различни признаци, като общо неразположение, анорексия (пълна липса на апетит), висока температура, слизести изтечения от устата, понякога имат затруднение с дишането и се появява жълтеникава диария. Смъртта настъпва бързо, само след няколко часа, но може да отнеме и няколко дни. Има случаи когато симптомите са свързани само с дихателни проблеми, отичат очните синуси, има течение на ноздрите с лоша миризма и като цяло гълъбите са неразположени. Перушината на гълъбите е обикновено настръхнала, те изглеждат сънливи и с отпуснати криле, като се клатят когато се движат.

Хронична форма

В тази холерата обикновено се проявява, когато острата форма на заболяването премине или ако спортните гълъби са заразени с щам с ниска патогенност. При този тип щамове симптомите са по-разнообразни, но не толкова очевидни поради това, че могат да бъдат засегнати различни части на организма. Например могат да се появят отоци на главата на птиците, както и изтечения от носа. Гълъбите имат намален апетит и отслабват. Част от състезателните гълъби получават диария или възпаления на ставите.
В тази си форма холерата прилича на тиф, спирхетоза, псевдочума и има симптоми близки до някои отравяния. За да се постави точна диагноза трябва да се направи лабораторно бактериологично изследване на наскоро умрели птици.

Основни медикаменти за справяне с болестта холера

Те са сулфамидите и антибиотиците. В случаите когато болестта се проявява локално тези лекарства не са много ефективни, въпреки това имат добро действие за потискане на заболяването. Могат да се дават на спортните гълъби в храната, водата или чрез инжекции. Като периода на лечение е от 5 до 7 дни. Други ефикасни лекарства са антибиотиците стрептомицин, терамицин, биомицин и еритромицин. Те се дават в питейната вода по 2 грама на литър. След около 3 до 4 дни ще забележите, че смъртността при гълъбите е силно намалена, но ако болестта не отшуми, лечението може да се повтори. Медикаментите принципно не са достатъчни да ликвидират напълно болестта, за това трябва много добре да се наблюдават гълъбите и да се спазват хигиенни мерки. Трябва и да се отделят здравите гълъби от тези които са преминали болестта. Важно е също труповете на умрелите птици да се унищожават, за да се ограничи заразата.

Друго важно средство за ограничаването на тази много опасна за спортните гълъби болест е редовното изследване на птиците, при което ако се открият болни или носещи заразата гълъби, те трябва да се унищожат. Приносители на болестта са също плъхове и мишки, за това е важно гълъбарника да е максимално изолиран, както и храната с която се хранят спортните гълъби, така че тези гризачи да нямат достъп до нея и до помещенията на гълъбите.

Дезинфекция

Тя се прави с някой от следните разтвори:

  • Натриева основа от 3%,
  • Разтвор на варно мляко 20-30 %
  • Разтвор на креолин или хлорна вар от 1%
{ 0 comments }
error: Content is protected !!