≡ Menu ≡ Menu

Хистомоноза лечение

Лечение на Хистомоноза Какава болест е Хистомонозата, и как да се справим с нея

Хистоминозата е паразитна болест причинена от Histomonas meleagridis. Хистомонозата не е болест само по гълъбите, от нея могат да се разболеят и други птици, като кеклици, фазани, пуйките и др. Histomonas meleagridis е едноклетъчен организъм с голяма полиморфност в зависимост от стадия на болестта и засегнатите органи. Движението на паразита се наблюдава в разтвор с проба от починала птица, загрят до 38 – 42 градуса по Целзий.

Основен източник на заразата са водата и храната, но е възможно те да се заразят и през клоаката. Слабата имунна система, лоша храна и условия на живот са спомагателни фактори за развитието на болестта.

Паразита причинява некротични огнища в черния дроб. Самите паразити оживяват в околната среда само няколко часа след като се изхвърлят с фекалиите. Редовното дезинфекциране на помещенията ефективно ги унищожава. Когато обаче те са в яйцата са много устойчиви и могат да заразят птиците в период по-дълъг от година. Самите глисти често пренасят хистомони, които са с инкубационен период 15 – 20 дни.

Хистомоноза Веднъж попаднали в тялото на гълъбите, паразитите бързо се размножават и създават некротични огнища в тъканите. Първоначално те се разпространяват в стените на червата и в последствие в черния дроб и кръвта. Чрез кръвта те преминават в капилярите и причиняват некрози в кръвоносните съдове.

Принципно, здравите гълъбите заразени само с хистомони, не развиват сериозни усложнения, но спортни гълъби, които вече имат някакво заболяване обикновено достигат до много сериозни усложнения. Заразите с Eshcerichia coli и Clostridium perfrigins са от тези с най-голям риск, когато става въпрос за хистомони, понеже самите те атакуват черния дроб и червата.

Основните симптоми са слабост и сънливост на гълъбите. Увисват крилата и опашката. Главата на птицата увисва, и тя ходи с разрошена перушина. По-късно се наблюдава жълта и дори кървава диария. Младите гълъбчета рядко преживяват тази болест.

При преглед на вътрешните органи се наблюдават язви с паразити в червата и черния дроб. Тези язви могат да бъдат много дълбоки и да предизвикат перитонит. Меката част на червата никротизира. Наблюдава се увеличен черен дроб по него се появяват жълто-зеленикави хлътнали на вътре некрози.

Важно е да се разграничи Хистомонозата от туберкулоза, кокцидиоза, тумори и други подобни заболявания.

Диагнозата се поставя след микроскопско изследване на вътрешните органи.

Хистомоноза лечение  Лекарства за лечение на Хистомоноза

Традиционно следните лекарствата могат да се използват за лечение на тази болест – метилен-блау, еметин, атебрин, натриев хипохлорид, тютюнев прах, новарсенол, железен сулфат и други. Те не винаги са достатъчно ефективни, поради което някои нови препарати са разработени за по-добър ефект. Те се разтварят във водата. Това са енхептин, хепсид, хистостат, карбазон, емтрил, ронидазол и други.

Предпазни мерки за борба с Хистомонозата

Основната профилактика е в редовното дезинфекциране и почистване на помещенията в които живеят спортните гълъби. Хигиената и храната са от изключителна важност за здравето на гълъбите. Други източници н заразата могат да бъдат дъждовните червеи, за това помещенията в гълъбарника трябва да се обезопасят срещу тях. Друго важно средство за профилактика е редовното обезпаразитяване на птиците, основно защото вътрешните паразити са основен приносител на Хистомоноза.

{ 0 comments }

Инфлуенцата - грип по гълъбите, симптоми и лечение Инфлуенцата при състезателните гълъби е заболяване което протича обикновено в остра форма и е с голяма смъртност. Това е така нареченият птичи грип. Това заболяване е проблем признат в цял свят и много медицински и правителствени организации са ангажиране с неговото ограничаване и превенция. Заболяването е заразно и за гората, като смъртността е около 50%.

Първоначално болестта е открита в източна Азия. Първите засегнати държави са Тайланд, Китай и Хонгконг. В последствие заразата се пренася в Европа, а в момента може да се открие в цял свят.

Това са вируси РНК от тип А. Те са с размер от 80 до 120 nm. Тези вируси са с пръчковидна форма, понякога сферична и като основно се състоят от нуклеокапсиди. Хемоглутенин служи за връзка с клетката приемник и това е процеса, който спомага за започването на инфекцията.

Вирусът може да се унищожи по няколко начина. Например при загряване до над 56 градуса целзии в продължение на 15 минути. До 2 часа след което вирусите запазват 1аст от качествата си. Могат да бъдат унищожени и с пряка слънчева светлина, на която трябва да са изложени за 40 минути. При ниски температури те се консервират и не са унищожени. Те също се унищожават, в среда с киселинност (PH) под 4 или над 12,7. За дезинфекция могат да се ползват натриева основа, формалин или карболова киселина.

Обикновено заразата се пренася от дивите птици. Като лошите климатични условия, липсата на достатъчно храна и стреса са подпомагащи фактори. Първоизточника на това заболяване обикновено не се открива. Болестта протича бързо, като спортните гълъби се разболяват внезапно и също така внезапно болестта изчезва. Питейната вода, храната и всичко в гълъбарника може да бъде заразено, понеже болестта се разпространява чрез изпражненията и изтеченията от човката. Дори излекувани спортните гълъби продължават да пренасят заразата.

Грип по гълъбите, симптоми и лечение Периода на заразяването до проявата на първите признаци на болестта варира много, като може да бъде от няколко часа, до няколко дни.

Симптомите са отслабване, намаляне на апетита, кашлица, затруднено дишане, перушината настръхва, състезателните гълъби имат хрема и сълзотечение, катар на горните дихателни пътища, кръвоизливи по дванадесетопръстника, в устата, стомаха и трахеята. Спортните гълъби започват да се струпват на едно място, имат синузит, едеми по главата, кожата става синьо-синкава, поради недостига на кислород. Гълъбите стават нервни и имат диария. От началото на симптомите до излекуване на гълъбите минават от една до 2 седмици, но смъртността е много голяма, тя варира от 10 до 70% в някои случаи.
Епизоотологичните данни са в основата на диагнозата. Те дават информация за разпространението на болестта по области. Могат да се използват и серологични (кръвни изследвания и такива на други телесни течности), паталого-анатомични изследвания (аутопсия) и вирусологични изследвания. Вируса се изолира от материал от дихателния апарат, изменени тъкани и кръв.
Не трябва да се бърка болестта с холера, псевдо-чума, тиф, отравяне с фосфор или други инфекции.

Птичият грип често се съпровожда от вторични инфекции, за това няма конкретно лечение, а профилактиката е обща, като подобряване имунитета на състезателните гълъби, но нищо не може напълно да предотврати болестта. По време на рисковите периоди е от изключително значение да се прави редовна дезинфекция на помещенията в които живеят гълъбите, както и на целият инвентар. Ефективни са разтвори на карболова киселина от 5% или натриева основа 2% разтвор, или формалин.

Програмата за надзор на болестта инфлуенца при домашни и диви гълъби в република България е специално разработена от Министерството на земеделието и храните.

{ 0 comments }

Трихомониаза по гълъбите лечение Трихомониазата е една от най-разпространени болести по птиците в цял свят. Повечето птици са болни от нея, били са болни или носят заразата в себе си. Причинител на тази много опасна болест е Trichomonas gallinae. Това са самостоятелни едноклетъчни организми.

Когато в един гълъбарник се наблюдава зараза с Трихомониаза, задължително очаквайте големи загуби, също и рецидиви на заболяването. Тази болест е най-рискова за младите спортни гълъби. Заразата започва обикновено от вече заразени спортни гълъби. Те я носят в лигавицата на човката, гушата и хранопровода. Опасността от тази болест е голяма поради широкото и разпространение. Самата зараза се разпространява с храната и водата. Също се предава от родителите на малките още докато се хранят с гушевото мляко. Слюнката и фекалиите са друг начин по който се заразяват гълъбите.

Като повечето заболявания и тази може да има както хронична, така и остра форма. Острата форма е със смъртност достигаща до 70%, в нея процесът се развива много бързо. Симптомите са висока температура, разрошена перушина, отпуснатост на крилата и липса на апетит. По лигавицата на устната кухина се наблюдават некрози, ясно изразени с жълтеникав цвят. Те се виждат също и в хранопровода. Те приличат много на шаркодифтерит. Гълъбите имат затруднено гълтане и дишане и има изтечения от очите и носа. Некрозите могат да бъдат толкова дълбоки, че да пробият трахеята и стената на хранопровода. Ако основните поражения са в червата диарията е основният признак. Слуз и мехурчета се наблюдават в редките фекалии. В най-тежките случаи се стига до усложнения за засягащи белия дроб и яйцепроводите, така гълъбите няма да могат да снасят.

Хроничната форма е по-лека за спортните гълъби. При нея се наблюдават обложения по хранопровода и устната лигавица. Смъртността е изключително ниска при тази форма.

Трихомониаза Trichomonas gallinae Когато малките гълъбчета са заразени от родителите си, инфекцията започва да се развива и се появяват гнойни образувания във вътрешните органи, т.е. абцеси. Гълъбчетата на възраст около 2 седмици започват да имат воднисти изпражнения и много неприятна миризма. Растежа им се забавя, имат втвърдени гушки и писукат през цялото време за храна. Ако не се реагира бързо, смъртността при толкова млади спортни гълъби е много висока.
Аутопсията на починалите гълъби, показва множество некротични огнища във вътрешните органи на гълъбите, както и хранопровода и устата. Най-често некрозите се наблюдават в черния дроб, като освен загниване на тъканта се наблюдават и сраствания с други органи. Наблюдават се и нодуларни пневмонии и заболявания на сърцето и перикарда.
Това са подобни на шаркодифтерита състояния.

Когато се вземе намазка от меката част на ларинкса може да се използва микроскоп за да се наблюдава Трихомониазата. Trichomonas gallinae се открива до 20 след смъртта на гълъбите, като се вижда как трихомонадите бавно циркулират около оста си.
Има доста препарати, които могат да се използват за лекуването на гълъбите от тази болест. Те имат различна ефективност, в различните случаи. Примери за някои от тях са следните – Аминонитротиазол, Метронидазол, Трихомонацид, Ронидазол и др. Чеви-кол + може да се ползва да се третира цялото ято едновременно. Друг препарат с много добри резултати е Cocci-Tricho.

Трихомониаза по гълъбите По време на лечението не се позволява на гълъбите да се къпят. Махнете съдовете с вода които обикновено им предоставяте за тази цел.
От хуманната аптека може да купи трихомоноцид с който да се лекуват малките гълъбчета, докато още са в гнездото.

Паралелно с лечението на всички гълъби, на малките гълъби се дава по ¼ хапче всеки ден едновременно с col vit +. Всички гълъби трябва да се наблюдават внимателно, тази болест е много упорита, и има склонност да рецидивира.
Много добрата хигиена в гълъбарника е основната превенция за тази болест. Почистването и дезинфекцията на поилките, помещенията и всичко което в гълъбарника е от изключително значение за да предпазите гълъбите си от много сериозни заболявания, едно от които е Трихомониазата.

{ 0 comments }

Подаграта е причина за възпаление на клоаката при гълъбите Когато се появи нарушение на витаминно-минералната обмяна при гълъбите, често се получава възпаление на лигавицата на клоаката. Това заболяване се среща при женските спортни гълъби. Повишеното отделяне на пикочна киселина и соли е в основата на подаграта. Това е и причината за раздразване на лигавицата и появата на ерозия. Това възпаление може да бъде причина за развитие на вторични инфекции. Клоаката най-често се възпалява при гълъби които снасят често и имат не достатъчно витамини А, B и D. В този случай подаграта е причинена от авитаминоза.

Симптомите са лесно забележими. От клоаката на гълъбите изтича лошо миришеща течност. Перата около нея са в началото слепнали, а в последствие опадват и мястото се оголва. Силният сърбеж е друг признак, който лесно ще забележите по поведението на гълъбите. Те се чешат, лигавицата се подува и по нея се появяват налепи. Спортните гълъби спират да се хранят и отслабват. Силни напъни и изпадане на задното черво са други често проявяващи се признаци.
Витамините и качествената храна са първите промени които трябва да направите за да излекувате спортните гълъби. Мажете клоаката с 3 процентова хромна киселина всеки трети ден по веднъж. Също може да мажете клоаката с комбинация от 230 грама свинска мас, и по един грам анастезин и терамицин.

Нарушената обмяна на веществата е причината да се появи подагра. Завишава се нивото на пурини в тялото на гълъбите, поради не пълноценна функция на бъбреците за елиминирането им. В случаите когато отделителната система на спортните гълъби не работи както трябва, се натрупват соли и киселина в кръвта и по ставите и вътрешните органи на гълъбите.

Подагра по птиците симптоми и лечение Високата концентрация на азотни съединения в зърнените храни с които се хранят спортните гълъби е основната причина за развитието на подаграта. Тя се среща все по-често през последните години, поради торенето с азотни минерални торове в норми над препоръчителните.
Бъбреците се възпаляват и дистрофират и така отделят по-малко пикочна киселина и соли. Авитаминозата А или D или наличието на допълнителни соли в храната или живачни и оловни съединения също може да се развие подагра.

Подаграта може да бъде ставна, когато уратите се натрупват в ставите, или висцерална когато натрупването става във вътрешните органи. Спортните гълъби могат да заболеят и от двете форми.

Слабеене, жажда, анемия и отпадналост са първоначалните признаци на висцералната подагра. Те могат лесно да останат незабелязани, понеже не винаги се проявяват в много силна форма, особено в началото на заболяването. Въпреки това някои гълъби умират много бързо.

Ставната подагра е по-лесна за диагностициране, защото тя е много болезнена и температурата се повишава около засегнатите стави. Наблюдава се също подуване и деформиране на крайниците. Ако пробиете някоя от тези подутини, ще забележите, че от нея изтича кашеста белезникава маса наподобяваща сирене.

При дисекция на умрели спортни гълъби се виждат бели точки по органите, основно по плеврата, черния дроб и перикарда. Приличат леко на поръсени от тебешир.

Профилактиката при това заболяване е много важна. Фуража, който се използва за хранене трябва да бъде качествен и без замърсявания и токсини. Лекарствата, които се дават са 0,5 грама атофан на спортен гълъб. Мажете подутините с йодна тинктура. Те могат да бъдат също и оперативно отстранявани. Във водата на гълъбите може да се разтвори карлбатска сол по 10 грама на 1 литър или салицилова киселина.

{ 0 comments }

Хексамитоза Hexamita columbae Хексамитозата засяга храносмилателната система при спортните гълъби. Микроорганизмите които я причиняват се наричат Hexamita columbae и имат крушовидна форма с камшичета. Есенните и летните месеци са най-рисковият период за развитието на тази болест. Микроорганизмите създават колонии в ректума на гълъбите, като малките гълъбчета са в най-голям риск понеже те имат много по-ниска устойчивост на заболяванията.

Възрастните гълъби често са приносители на заболяването без да проявяват някакви признаци. Така те се превръщат в хронични носители.

Това е много опасен момент, защото е трудно да се установи източника на заболяването, което се забелязва чак когато младите гълъби започнат да проявяват симптомите на хексамитозата. Това пречи много и на прилагането на своевременно и адекватно лечение на гълъбите.

За поставяне на правилна диагноза и идентифициране на източника на заболяването се прави намазка, която се изследва под микроскоп. Тя се взема от червата на починали гълъби. В най-тежките форми на това заболяване, може да се вземат проби от клоаката на болни, живи гълъби.
Паразитите имат бързи праволинейни движения, което и основният признак за тяхното разпознаване.

Периодът на инкубация е 4-5 дни.

Лечение на Хексамитоза по гълъбите Основният симптом е слузеста диария с лоша миризма, също усилена жажда и намален апетит. Така спортните гълъби бързо отслабват и се изтощават. Младите спортни гълъби обикновено прекарват болестта в много тежка форма. Тя може сериозно да засегне стомашният тракт, като води до воднисти изпражнения, в които се наблюдава кръв.

Болестта наподобява на колиинфекция, салмонелоза, кокцидиоза, паромиксовироза.

Когато това заболяване се диагностицира, лечението е за всички гълъби едновременно с чеви-кол+. Препарата се разтваря в питейната вода и се дава в 6 последователни дни.

Ако времето е много горещо или гълъбите мътят, приготвената с лекарството вода не се до разрежда, а се дава чиста вода след като спортните гълъби я изпият.
По време на третирането не се дава вода за къпане, за да не могат гълъбите да пият от водата за къпане.

{ 0 comments }