Туберкулозата е хронично заболяване при спортните гълъби, като тя протича бавно и продължително. Това е инфекциозна болест, причинена от птича туберкулозна. Това е бактерия с много голяма устойчивост във външната среда. Много различни домашни птици се разболяват от нея, като тя може да се предаде и на други животни, като кози, овце, зайци и други. При температура над 55 градуса бактерията умира, но в подходящи условия, може да живее в околната среда в продължение на 7 месеца.

Туберкулозата се предава между гълъбите. Бактериите се отделят чрез изпражненията в околната среда и така другите птици, както и яйцата се заразяват с тях. Условията в които живеят гълъбите също са важни, както и хигиената която се спазва, понеже болестта може да се разпространи също и чрез заразени вода и храна.

Между 2 месеца и година е продължителността на инкубационният период. Първите признаци са загуба на апетит, цялостно отслабване, липса на енергия и подвижност. Постепенно започват да се наблюдават промени в крилата, ставите, възли в устата, по езика, загубват се тлъстините, и започва атрофия на мускулите. Могат да започнат да опадат и перата на кръгове.

 Диагнозата може да се постави при аутопсия, като тогава се наблюдават увеличени черен дроб и далак. Виждат се туберкули с некротични огнища. Размера им е колкото маково или просено зърно. Същите изменения, както и възли се наблюдават в червата, тимусната жлеза. Засягат се също яйцепровода, семенниците, сърцето, бъбриците, белите дробове, яйчниците и костите.

Клинични изследвания, както и аутопсия на умрели птици служат за поставяне на диагнозата.

Когато се появят първите признаци на тази болест, вече е късно за лечение, понеже пораженията които тя нанася са необратими. Подхода при тази болест е даване на антибиотици веднъж месечно, както и витамини и миркро- и макро- елементи. Това служи повече за профилактика, отколкото за ефективно лечение.

При птиците няма лечение за тази болест, поради което, когато се постави диагнозата, болните гълъби се унищожават задължително от ветеринар.

Почистването и дезинфекцията са решаващи в профилактиката!

Могат да се ползват:

• 10% разтвор на хлорна вар
• натриевата основа и карболовата киселина
• 4% разтвор от сода каустик (във вряла вода)
• 10%воден разтвор на формалин
• 5% разтвор на креолин (лизол)

Гълъбарниците в които са открити болните птици се дезинфекцират, основно, заедно с всичкият инвентар и се карантинират. След половин година, в тях могат да се нанесат здрави гълъби.

 Кнемидокптозата е хронична болест, която се причинява от паразит (кърлеж), който живее по кожата на спортните гълъби и се крие в гънките и, както и в основата на перата.

Knemidokoptes laevis е основният причинител на болестта. Той е с кръгло, леко сплескано тяло, като има по-добре развити предни крака. Женските кърлежи снасят яйца. Те живеят върху оперените части на тялото, като през студените сезони те доста намаляват.

Помещенията, инвентара и болните птици са разпространители на това заболяване. Заразяването става по полов път и е много бързо разпространимо. То е много сезонно, като е най-активно през лятото. Зимата е слаб период за болестта, но тя се активизира отново следващото лято. Зимата, болестта е напълно неактивна, и птиците дори когато са заразени нямат симптоми. Гълъбите от всички възрасти могат да се заразят. Лошите хигиенни условия са висок рисков фактор при заразяването и разпространяването на тази болест.

 Кърлежите се намират в епидермиса, доста дълбоко, както и в основата на перата. Едни от първите симптоми са сърбеж и места без пера по гълъбите. Обикновено това започва от гърба и продължава към главата. Кожата получава зачервявания и се лющи. Перата започват да се изскубват лесно и се чупят. Оголването на кожата може да стане постепенно по цялото тяло. Около основата на перата се забелязва натрупване на люспи. Силният сърбеж кара птиците да скубят перата си. По оголената кожа има възелчета и ранички. Обикновено летателните пера и тези на опашката не биват отскубани. При много силна степен на заболяването птиците отслабват и спират да се движат.

Кърлежа се диагностицира с микроскопично изследване на материал от кожата от заразен участък. Кърлежа има форма на топка с крака. За да се установи сложността на заболяването се имат предвид клиничните признаци, сезона и броя заразени гълъби.

Акарицидните средства се ползват за лечение. Като кожата на гълъбите се третира само на заразените места в началото, а ако степента е тежка се маже цялото тяло. Препоръчителни препарати са Купекс , Хлорофос , Негувон, Арпалит, Алуган, Севин.

Гълъбарниците също трябва да се дезинфекцират, като се използва разтвор на Карате, Креолин, Дурсбан, Лизол, Вазтак, Хлорофос, Неоцидол, и други препарати, предписани от лекар, около 1% до 5%. Първо се прави основно почистване на гълъбарника и тогава се третират помещенията с препарат.

 Спирохетозата е една от многото заразни болести по спортните гълъби. Тя има остра и хронична форма. Микроорганизмът, който причинява това заболяване е тънък с нишковидна спираловидна форма и е много подвижен, като се движи чрез камшичета. Тези камшичета са увити около клетката и тя се движи като се върти около оста си спираловидно, като тирбушон.

Размножаването става чрез надлъжно делене. Спирохетите обикновено са анаеробни, което означава, че живеят в без кислородна среда и са самостоятелни. Тази болест се разпространява чрез външни паразити, които смучат кръв. Това са обикновено кокошинки, дървеници и кърлежи, като болестта съществува на всички места където те са разпространени. Тези паразити се срещат най-често в умерените климатични зони, както и в тропически зони. Заразяването става и чрез вдишване, орално, подкожно и венозно. Кърлежите са най-честите разпространители.

Младите спортни гълъби са в по-голям риск от заразяване, но спортните гълъби могат да се заразят във всяка една възраст. Не добре хранените гълъби, и тези които живеят в лоши условия се разболяват много по-често. Обикновено повече спортни гълъби се разболяват по времето на развитието на кърлежите, но понеже те не са единствения източник на зараза, спирохетозата може да се наблюдава през цялата година.

По-често спирохетозата протича остро и много рядко хронично. Спирохетите се размножават много бързо и отделят токсини във вътрешните органи на гълъбите, така те ги увреждат. Кръвта и нервната система са най-засегнати. Инкубационният период на болестта е от 4 дни до една седмица, като първите признаци са апатичност, жажда, повишена температура до около 43 градуса и диария. Наблюдава се слабост в крайниците на спортните гълъби, парализа, понякога пълна и птиците стоят със затворени очи. Те се крият в ъглите на гълъбарника, не могат да летят и се придвижват трудно. Перата около клоаката се изцапват и кожата на спортните гълъби става жълтеникава.

Далакът е силно увеличен и с кръвоизливи. Сърцето дегенерира и също се наблюдават кръвоизливи. Черния дроб е с увеличен размер и с червеникав оттенък покрит с бяло-жълтеникави некротични огнища големи колкото зърно от просо. Увеличени са и бъбреците и са с блед, сивкав или жълтеникав цвят. В задната част на червата се наблюдава жълто-зелено съдържание.

Как се открива болестта Спирохетозата

Нужно е лабораторно изследване с микроскоп, за да се постави правилна диагноза.

Болестта Тифус

Тифуса е друга болест при която също се наблюдава увеличен далак и некротични огнища по черния дроб за това е важно да се направи бактериологичното изследване.

Гълъбовъда трябва да реагира много бързо при възникване на болестта, за да се предпазят здравите гълъби от заразяване. Болните гълъби се отстраняват и лечението трябва да започне незабавно. Същевременно се започва профилактика на здравите гълъби с препарати против спирохетоза.

Арсеновите препарати се използват успешно за лечението на тази болест. Това са Атоксил, Новарсенол, Осарсол, Фармазин, Новарсенфенамин. В самото начало на болестта е много ефикасно да се дава Осарсол. Медикаментите за Кокцидиоза, които са от арсеновата група също са ефективни. Понеже гълъбите имат силна жажда, медикаментите се дават в питейната вода.

Основните приносители на това заболяване са дървениците и кърлежите. За това се внимава да не се допуска заразяване с тези паразити.

 Токсоплазмозата е една от много сериозните болести засягащи спортните гълъби. Причината за нея са без пигментни паразити токсоплазми. Това са микроорганизми, които са едноклетъчни, и благодарение на еволюцията имат много сложен строеж. Те са широко разпространени и са способни да заразят много домашни птици и животни, включително нас хората. Поради сериозността и широкото разпространение на болестта се извършват сериозни проучвания за борба с тази много коварна болест.

Името на тези микроорганизми е Toxoplasma gondii. Стадиите през които преминава в развитието си токсоплазмата са ндозоит, мерозоит, цистозоит, псевдоцистита, шизонт, гамети и ооциста. Тази болест е описана за първи път при гълъбите през 1936 година. В миналото се е смятало, че токсоплазмата има един определен вид, наподобяващ резен портокал, но в последствие се установява, че тя има 5 различни форми.

Пъпкуването, или така нареченото делене е основният метод за размножаване на ендозоитите, така се получават мерозоитите. Те си приличат по форма и устройство, но мерозоитите са по-малки по размер. Цистозоитите от друга страна са големи и се получават когато се струпват много паразити на едно място. Те се обвиват в обвивка с дебелина от 10 до 300 μm.

Обикновено цистозоитите се получават при щамове, които не са силно заразни, или когато гостоприемника има много добра резистентност.
Псевдо цистата от друга страна е струпване на много паразити, които са обвити с тънка обвивка и се намират в организмите на междинните гостоприемници. Псевдо цистите се срещат по-често при гостоприемници с намалена защита или силно вирулентни щамове. В чревния епител на крайните гостоприемници се развиват шизонтите, а мерозоитите се диференцират в микро и макрогамети, след няколко шизогонии.

След оплождането на паразитите се образува зигота, тя е обвита от дебела обвивка и в последствие се превръща в ооциста. Ооцистите след като се оформят в червата на котките биват изхвърляни навън с изпражненията. Когато се намерят във външната среда, те стават спори за 3 – 4 дни, след което се превръщат в цисти, които заразяват, тези цисти са изградени от две спороцисти с по 4 спорозоита.

Различните форми на този паразит имат различна устойчивост в околната среда. Например в стомашен сок те много бързо умират. Циститите имат по-добра устойчивост и оживяват до 2 месеца при ниски температури до около 4 градуса.

Всички домашни птици и бозайници могат да се заразят с токсоплазма, като тя се предава най-често от заразени птици, които отделят цисти поглъщани от други птици. Много често това заразяване става посредством спорулирали ооцисти, които се отделят с фекалиите на котките. Котките са животните които при които токсоплазмата е най-разпространена и те са нейните най-чести приносители.

Инкубационния период на токсоплазмозата е 24 дни, като първите признаци са увеличена жажда, липса на апетит, отпадналост. Смъртните случай обикновено са 20 до 60 дена след като спортните гълъби се заразят. Смъртността е много висока и е възможно да изгубите всички птици от ятото си. В по-напреднал стадий могат да се наблюдават гърчове и парализа на крайниците на спортните гълъби, както и затруднено преглъщане, отслабване, липса на рефлекс на клепачите и апатия.

Паразитите увреждат сериозно главната нервна система-мозъка, ретината и зрителния нерв. От вътрешните органи, най-загаснати са далака и черния дроб, като в тях се наблюдават жълти огнища. Кървави възпаления се наблюдават в храносмилателните органи.

Диагнозата се поставя само и единствено след лабораторно изследване.

За болестта Токсоплазмоза няма лечение!

Важно е болните птици да се изолират и унищожат, за да се ограничи заразата. Дезинфекцията и спазването на чистота и добра хигиена в гълъбарника са също от изключителна важност за да се предотврати заразяването. Гризачите и котките трябва да бъдат изолирани от гълъбарника, понеже те са най-честите източници на заразата.

Котките и други видове бозайници не трябва да се пускат в помещенията където се държат храната на спортните гълъби. Изпражненията на котките трябва да се почистят, те се изгарят и мястото се дезинфекцира. Също така, те никога не трябва да се хранят със сурови животни или птици.