Въведение
Бяхме на гости на Герард Коопман, точно тогава гълъбите му имаха състезание от град Аблис който е на разстояние от 588 километра.
Час на пускане на гълъбите 7.15, първите 14 завърнали се гълъби пристигат между 15.08 часа и 15.37 часа. Във състезанието са пуснати общо 10 030 състезателни гълъба, Герард Коопман участва с 55 състезателни гълъба. Първите състезателни гълъби на Герард Коопман в това състезание са летели с приблизителна скорост 74 километра в час като са изминавали 1243 метра в минута.
Дълги години Герард Коопман е на върха и го смятат за едни от най-успешните и най-добрите гълъбовъди в цяла Холандия. Те са активни както в регионални състезания, така и в национални, а пускат гълъби и в различни международни състезания.
История
Гълъби като “Цитер”, “Ерик”, “Гентил”, “Бетриксдофер”, “Клайне Дирк Анелиес” са познати на повечето информирани гълъбовъди в света.
Тандема Коопман се състои от бащата 88 годишния Корнелис Коопман и роденият през 1955 година Герард Коопман. В 1955 година се получава една от най-добрите реколти грозде и се произвежда едно от най-хубавите и успешни гроздови вина и такава реколта и година трудно се повтаря, а това може би е валидно за успехите, гълъбите и за самия Герард Коопман.
Семейството на Герард Коопман живее в Нови Амстердам, който се намира много близо до немско-холандската граница.
Отглеждането на състезателни гълъби в този дом започва още през далечната 1927 година. Герард Коопман мечтае по него време да направи малка ферма отделно от родителите си. Успява да постигне това едва през 1996 година, тогава купува стара селска ферма не много отдалечена от Нови Амстердам. Така на близо 5 хектара земя той изгражда своя нов живот на адрес Ермервеен номер 17.
Всеки, посетил имението е свидетел на невероятният професионализъм на Герард Коопман.
Уредба на гълъбарника
Помещението където държи състезателите е с 18 метра дължина и с 6 метра дълбочина, има 6 отделни помещения.
От лявата страна държи 40 женски вдовици, които се състезават, по средата два волиера за млади гълъби, от дясно има две помещения за състезатели вдовци, които също са 40 на брой. Използвал е гълъбарника на Джос Тон като модел, когато е строил своя.
Местността където се намира гълъбарника е равна и ветровита. За да намали течението, Коопман построява междинни стени до върха на покрива. Това значително подобрява проветряването и излишните течения. Пред волиерите има коридор, през който се обслужват и наблюдават гълъбите, този коридор служи и като изолация спрямо изложението на постройката, което е южно.
Няма лукс в обзавеждането на волиерите. Клетките са разположени П-образно, по 3 от стените. Това е направено по модел на Пол Бойтин, който е един от известните гълъбовъди от по-старото поколение. Сигурно има идея в този подход, защото гълъбите могат да се наблюдават едни други, което се използва за мотивация. Зад помещението на летящите вдовци и вдовици се намира помещението на техните партньори, където ги чакат след всяко състезание. Когато влязат след полет, състезателите минават през стеснен отвор, за да стигнат до партньорите или партньорките си.
Гълъбите на Коопман
Внимателното наблюдение на родословието на гълъбите Коопман, води до извода, че те са постигнали собствен щам (отродие, раса), в основата на който са гълъбите на Янсен и Ван Лоон. В резултат на последователна селекция и упорит труд, селекционирайки единствено най-добрите състезателни гълъби, като резултат се е получил нов тип гълъби. Вероятно, това е именно и прототипа на съвременния спортен пощенски гълъб, летящ от 100 до 700 километра.
опишем гълъбите които е създал Коопман. По външност те напомнят гълъбите на Янсен от 60-те години. Взети в ръка гълъбите не са нито леки, нито тежки. Тялото е леко удължено с изключително крило, с уникалността си впечатлява късата раменна кост. В очите има острота, и главата в комбинация с погледа им подчертава характера и темперамента на гълъба.
През 1976 година Корнелис Коопман и синът му Герард Коопман се запознават с Ван Лоон и така пристигат първите състезателни гълъби в Нови Амстердам. През същата година тандема Коопман отива на посещение при братята Янсен в Арендок и там Корнелис Коопман и синът му Герард Коопман получават от братята Янсен най-доброто от най-доброто. Тези които мислят, че при това посещение при братята Янсен са играли много големи пари от джоба на Корнелис Коопман силно се заблуждават. Взаимната симпатия и далновидността на братята Янсен, както и спестените пари на семейство Коопман, допринасят невероятно много за световната известност на всички в бъдеще. Това се отнася с пълна сила и за сътрудничеството им с Ван Лоон.
Един от факторите които играят важна роля в това е, че тогава много младия Герард Коопман е имал много добра представа относно целите, които иска да постигне в бъдеще, като развитие в спорта със състезателни гълъби. Той е искал да надмине баща си Корнелис Коопман. Ето защо, Коопман се цели към най-доброто което може да се получи за времето си, като Юнге Ракетеман, Юнге Мергх, Голден Дуфие. От състезателните гълъби на Янсен и Ван Лоон и умението на Герард Коопман се поставят стабилни основи на съвременните състезателни гълъби, които вече близо 25 години господстват в световния спорт със състезателни гълъби.
Положително и силно влияние оказва селекцията, която провежда Коопман – Голден Дуфие В 81 6116734 е отлична разплодна женска от братята Янсен. Те правят много различни кръстоски. Син на Голден Дуфие и полубрат на Циттер – Беатрикс Дофер, лети много успешно и след включване в разплодния гълъбарник тя дава много силно поколение, неговото описание е запазено.
Когато се обсъждат родителите на някои от най-известните състезатели, не трябва да се пропуска Ерик, синът му Гентил е бил световен шампион на дълги разстояния. Мадер Гентил, дъщеря на Цитер е оригинална Ван Лоон женска.
Запазването на генетично чист щам, който да продължава да има победи е почти невъзможно. Всички престижни гълъбовъди, дори Янсен са вкарвали други състезателни гълъби за свежа кръв /макар без много излишен шум/. Герард Коопман е с идеята винаги да търси нови състезателни гълъби за попълнения и през 1997 година това се случва със състезателната гълъбица Голден Лейди.
Следейки внимателно обявите за разпродажби на състезателни гълъби на един търг през 1997 година той попада на една късно извадена женска, която е дъщеря на Канибал на Ван Дирк и Луис ван Дюк. По това време Канибал е първи асов гълъб на Белгия на средни дистанции. Герард Коопман изучава младата състезателна гълъбица, и тя невероятно много му харесва. Следва наддаване на търга и така се създава легендата Голден Лейди В 96 6286060, която по този начин става негова собственост. Както казахме по-рано поради това, че е много късно пиле включването и в разплодния гълъбарник става две години по-късно през 1998 година.
От връзката Гентил със Г. Лейди се излюпва отличен състезателен гълъб и летец – Клайне Дирк, това е един спортен гълъб постигнал невероятното в състезателната си кариера. След 2 години Гентил и Г. Лейди дават Анелиес, той също блести с постигнати отлични резултати.
В групата разплодни гълъби на Герард Коопман се включват още два много добри състезателни гълъба – Бляк Пувер и Бляк Пувер Лейди, получени от гълъби на братята Янсен и Мюлеманс. Герард Коопман вкарва нова свежа кръв рядко и внимателно и винаги само от най-добрите си и уважавани колеги. Това е една от стратегиите на Герард Коопман за постигане на щастието да си победител. Следи много старателно и с голямо внимание резултатите на състезанията със стезателни гълъби и взима гълъби от Ван Хове Бонге 2 по Торнадо, дъщеря от Голден Бои по Анабел и дъщеря на Наполеон джуниор.
Работния чифт Д-48 по Голден Дуфие дав Цитер, Ракете 84 по В дава Ерик, което е комбинаци Янсен Ван Лоон Син на Ерик е Гентил, който по Г. лейди дава Клайне Дирк Амелизе.
Времето на тези състезателни гълъби е отминало отдавна, но тяхната кръв продължава да тече в много от съвременните шампиони – 80-90% от състезателните гълъби на Герард Коопман имат от тази кръв.
Има една много добра статия на Виктор Вансон за свръх доминирането и това е резултата от описаните до сега случаи. Не са много състезателните гълъби с такива възможности, но който попадне на такова сходство на гени става „Цар„ Герард Копман в Германия.
Вдовство с женски и мъжки
Герард Коопман играе с 40 мъжки състезателни гълъба и 40 женски състезателни гълъба. Като партньорите на състезателите не участват в състезания, а само чакат победителите в гнездата си.
Точната дата на съешаване не е фиксирана. Но най-често спортните гълъби се събират в края на декември към 24 ти и началото на месец януари. Старите състезателни мъжки гълъби мътят два пъти. Като старите гълъби и едногодишните млади гълъби са заедно в един гълъбарник. Младите състезателни гълъби трябва да се научат да са силно привързани към гнездото. Женските състезателни гълъби които взимат участие с състезанията отглеждат само по едно малко гълъбче.
Благоприятния и мек климат, който има Холандия дава възможност за по-ранно начало на тренировките и те могат да започнат в края на месец март и началото на месец април. Полетите в началото на тренировъчният сезон, не са толкова важни. Нужно е смо гълъбите да се разлетят добре. Герард Коопман има същото отношение и към първите състезания, които са на къси разстояния. Той ги има като тренировки, служещи да подготвят гълъбите за по-трудните дистанции.
Май месец е момента когато той започва да се отнася сериозно към състезанията, тогава дистанциите се около 300 километра. Отборът е от 80 състезателни гълъба и те имат тренировки всяка седмица. Мъжките състезателни гълъби и женски състезателни гълъби летят заедно в едно ято. Той показва мъжките на женските преди полет, но на вдовците женските не се показват. Както женските, така и мъжките летят всеки ден по два пъти кръгов тренировъчен полет които е 1 час. Това много подобрява обмяната на веществата и стимулира храненето и повишава значително апетит на състезателните гълъби, и спомага много за потискане на чифтосването помежду тях. Когато женските показват отлична състезателна форма и не са уморени в края на седмицата, Герард Коопман ги пуска от 50 до 70 км. Той не прави същото с мъжките състезателни гълъби.
Игра с младите
От първо и второ пускане остават 70 до 80 млади състезателни гълъби. От тях той формира първия отбор, наричан първаци. Тези състезателни гълъби от края на март за 8 до 10 седмици се затъмняват, това означава, че нощта се удължава за тях и става с продължителност 14 часа. Осветлението в гълъбарника се намаля, така че да може да се чете вестник. Тези млади състезателни гълъби – първаците, се пускат в 10 състезания на разстояния от 100 до 400 километра. За да ги подготви за тези състезания, той ги пуска на 10 до 12 тренировки на разстояния до 70 км. Между първите три състезания се провеждат 1 до 2 пъти тренировъчни пускания от разстояние 50 до 60 километра. Първаците тренират и се състезават пълноценно.
Летните пилета, които се излюпват в края на април и началото на май, те са около 40 до 50 броя. Отглеждат се в самостоятелна волиера отделно от другите гълъби. Тези гълъби държат на тъмно и се тренират не много, само през есента. Това са гълъбите, които ще бъдат продадени.
Хранене на гълъбите
Герард Коопман храни с много богата и разнообразна храна за състезателни гълъби и се остава на инстинкта на гълъбите да избират зърната които да ядат. Той купува и смесва 4 спортни смески, които са различни видове. При по-дълги от 200 км полети към смеската се добавя и ечемик от 40 до 50%. Вечер в хранилката не маха храната, а я оставя, храната стои до сутринта на следващия ден. Така гълъбите имат храна и сами избират с какво точно и кога да се хранят. Герард Коопман много аргументирано защитава тази негова теза. С тази диета състезателните гълъби, които са участвали в състезателен полет се връщат „кръгли„ и не са изразходвали енергийните запаси на организма си.
Въпроса е дали при такъв вид хранене на състезателните гълъби те не затлъстяват. Мнението на Герард Коопман е, дължина на тренировките от 2 до 3 часа дневно и един по-дълъг полет седмично, няма такава опасност. Този метод на хранене на състезателните гълъби се практикува от Герард Коопман и неговите последователи вече повече от 20 години, и дава отлични резултати.
След като се завърнат от полет състезателните гълъби получават смеска от спортна храна която е от четири различни фирми за храна на спортни гълъби и остават на тази спортна храна през цялата седмица.
Допълнително като добавка им се дава ръчно направена смеска от смлени на блендер фъстъци и сирене (за сирене в другите страни се смята така наречения у нас кашкавал! Така че не им давайте нашето бяло сирене, а Български кашкавал).
Медицинско обслужване на състезателните гълъби на Герард Коопман се извършва – по препоръка на добре познати и доверени ветеринарни лекари.
Мотото на Коопман Коопман
“В миналото имахме бързи гълъби, които не бяха силни, и силни гълъби, които не бяха бързи. Тези гълъби ги селекционирахме така, че сега отглеждаме само гълъби, които са силни и бързи, и летят на разстояния от 200 до 700 километра.”
