RacingPigeons.net – Специализиран сайт за състезателни гълъби

 Паразитите са много сериозен проблем при спортните гълъбите и пухопероядите са едни от тях. Те са малки, с дълго тяло, кафяв цвят и широка глава. Те гризат перата и кожата на гълъбите с помощта на добре развити челюсти. Имат 6 крака с по 2 нокътя, които им помагат да се придвижват по перата на гълъбите без да падат. Пухопероядите ядат част от перата и кожата на състезателните гълъби, като обикновено се крият в опашката, крилата, главата и шията на птиците. Състезателните гълъби са в голям риск от тези паразити.

Яйцата на пухопероядите са с жълтеникаво сив цвят, интересното при тях е, че биват снасяни на купчини. 30 дни по-късно от яйцата се излюпват ларви, които по-късно стават възрастни паразити.

Разпространението на пухопероядите става чрез допир между птиците или когато споделят едно и също гнездо, също по време на оплождането.

 Симптомите които обикновено се проявяват са свързани с поведението на спортните гълъби. Те започват да кълват и разкъсват перата си, основно на опашката и по крилата. Поради силния сърбеж птиците са раздразнителни и разраняват кожата си. В по-късен стадий на болестта се забелязват оголвания на кожата и липса на пера на определени места, като например корема, шията и гърба. Може да се стигне до много крайни състояния в които птиците остават почти без пера.
Паразитите се забелязват лесно през лупа, през която можете да видите и яйцата им.

Лечението е свързано с бани с разтвор на хлорофос от 0,5 процента във вода. Това е противопаразитен препарат, който е много ефективен, но лечението трябва да се повтаря на 14 дни, поради размножителния цикъл на паразита.

Профилактиката също е добра идея, тя се прави с баня от 1 мл., разтвор на формалин в 10 литра вода. Дезинфекцията на клетките, поилките и като цяло гълъбарника се прави с 3 процентов воден разтвор на сода каустик. От изключителна важност за да се избегне заразяването с този паразит и разпространението му сред спортните гълъби е поддържането на добра хигиена и чисти и проветриви помещения.

Наличието на пухоперояди при гълъбите е сигурен знак, че не се грижите добре за птиците си и за да предотвратите заразяването с тези паразити трябва да дезинфекцирате и почиствате гълъбарника редовно.

Моля, следвайте и харесайте RacingPigeons.net:

 Колисептицемията е още една болест от която могат да се заразят спортните гълъби. Първите признаци се наблюдават само дни след излюпването на малките. Бактерията Еscherichia coli е неин причинител, тези бактерии са от най-често причиняващите болести при състезателните гълъби. Симптомите са обикновено свързани с нарушено храносмилане и се проявяват като хранително разстройство, понеже бактериите увреждат тънките черва.

E coli са грам отрицателни бактерии, които живеят без наличието на кислород, т.е. те са анайробни. Срещат се при хората и животните, обикновено в чревния тракт и имат пръчковидна форма. Обикновено тези бактерии не причиняват проблеми, но някои техни щамове могат да бъдат доста опасни. E coli, се изхвърлят с фекалиите и могат в продължение на 4 месеца да са активни и да се размножават. Те се разпространяват чрез храната, водата и въздуха.
Болестта се развива много бързо, като основно са засегнати младите спортни гълъби, инкубационният период може да се различава, но обикновено е най-много една седмица.

 Колисептицемията има хронична и остра форма.
Чревното разстройство е основният симптом при острата форма на коли инфекцията, едновременно с това, спортните гълъби пият много вода, отслабват, стават сънливи и отпуснати, имат течни фекалии, и в най-лошият случай изтощението им води до смърт.
Това понякога става изключително бързо и можете да намерите птиците си мъртви само след няколко часа. В тези случаи коли бактериите навлизат в кръвта и засягат отделни органи на птиците, това състояние се нарича колисептименция.

В случаите, когато се развива хронична форма, тя е много по-трудна за диагностициране, понеже при нея признаците приличат много на други заболявания. Тя често се развива в следствие на острата форма.

Основни симптоми могат да бъдат намален апетит, отслабване, затруднено дишане, хъркане, сънливост, понякога дори поражения на нервната система. За съжаление симптомите не са достатъчни да се диагностицира тази форма на колисептицемията, поради сходността на симптомите с много други болести, като например пулороза, коксидиоза, салмонелоза (паратиф), хексамитоза и други. Важно е да се направи бактериологично изследване на проби от органи, като се ползват труповете на спортни гълъби, които са били заразени. Важно е тези изследвания да се направят в рамките на 24 часа от смъртта на птиците. Това изследване трябва да включва и антибиограма за да се установи, кое е най-доброто лечение.

Обикновено се използват широко-спектърни антибиотици, но е важно да се следва резултата от антибиограмата за да има лечението желаният ефект. Фуразолидон е първият медикамент с който трябва да третирате болните си гълъби веднага щом забележите че са болни. Антибиотици, които се препоръчват при колисептицемията са тетрациклин, ампицилин, хлорампфеникол, апомен, фармазин. Комбинирайте задължително това лечение с витамини.

Друго задължително нещо, което трябва да направите е да почистите и дезинфекцирате гълъбарника заедно с всичко в него, като хранилки, кацалки, поилки и т.н. Дезинфекцията се прави с разтвор на хлорна вар от 5% и 3% разтвор на натриева основа. Също може с фенол или лизол.

Моля, следвайте и харесайте RacingPigeons.net:

 Едно от сериозните заразни заболявания при гълъбите е респираторната микоплазмоза. Тя се причинява от заразата с Mycoplasma dallisepticum и поразява дихателната система. Това са вид микроорганизми класифицирани като междинен вид между бактерии и вируси. По-добре обяснено, те са вид бактерии без клетъчна стена. Имат формата на запетая и са слабо Грам-отрицателни.

Заболяването се предава от вече болните птици на здравите и така много спортни гълъби могат да бъдат заразени. Това се случва по въздушно-капков път и по време на пряк контакт.

Есенно-зимният сезон е най-рисков, а също и през него болестта се изостря най-много. Но тя може да се прояви и през другите сезони.

Дихателните пътища заболяват когато на лице са вторични инфекции в комбинация с условията в които живеят спортните гълъби, както и различни фактори които отслабват имунната им система и ги правят по-неустойчиви на болести. Храната, броят гълъби в гълъбарника, хигиената, обезпаразитяването и микроклимата в помещенията на гълъбарника са от решаващо значение за развитието на тези заболявания. Периодът на инкубация е около 3 – 4 седмици.

 Респираторната микоплазмоза започва обикновено с гъбични или вирусни инфекции, след което обикновено се добавят микоплазми и трихомонади и така се стига до инфекциозен катар.
Когато се стигне до това положение защитата на гълъба вече е толкова отслабнала, че лесно се разболява от всяка атакувала го болест, особено вирусни заболявания причинени от колибактерии, коки, пастьорели и други. Те са и причината за хъркането, което е един от типичните признаци на катара.

Причината за развитието на катар не винаги са патегоните. Лошите условия на живот могат да са истинската причина, която стои зад това заболяване. Основно трябва да се има предвид вентилацията, качеството на въздуха в гълъбарника е от изключителна важност, трябва още да се обърне внимание на количеството прах и евентуално вредните газове. Това са условия които намалят защитните сили на гълъбите и те лесно се разболяват.
Типично за респираторната микоплазма е бавното и продължително развитие на болестта, като състоянието на спортните гълъби периодично ту се подобрява, ту се влошава.
Понякога това, а и други заболявания се проявяват само при някои птици, а други в ятото боледуват без да показват външни симптоми. Микоплазмата се разпространява и чрез яйцата, като така се разболяват и малките.

Основните симптоми са свързани с типичните за настинка прояви на болестта, като носни изтечения, затруднено дишани, прекратяване на линеенето, кашлица или кихане, липса на желание за летене, сълзотечение, липса на апетит.
В напреднал стадий, очите на гълъбите се подуват, дишането е тежко, като птиците си отварят човките за да поемат повече въздух. Задната част на човката посивява. Когато спортните гълъби отварят човката си се вижда че вътре има слуз, те чешат човки, отслабват, перата им са разрошени, при дишане се чува хриптене, в най-тежките случаи се развива и пневмония.

За да се постави правилна диагноза е необходимо да се направят клинични изследвания, за да не се обърка болестта например с орнитоза, Авитаминоза А, атипична холера, трихомониаза.

Тази болест може да продължи много дълго, понякога месеци, някои птици се възстановяват, други не. Около 30 до 40 % обикновено е смъртността при състезателните гълъби. Зависи колко навреме е започнато лечението и какво точно е предприето.

Антибиотиците с широк спектър за лечение помагат да се подтисне заразата, но трудно биха напълно излекували птиците. Добре е да се ползва някое от следните лекарства – терамицин, еритромицин, биомицин, тетрациклин, галимицин, сигмамицин, като дозата е около 2-3 грама на 1 л вода, лекарствата се дават около седмица. Спектъм и тилозил тартарат са най-добрите лекарства в случая, те се дават на спортните гълъби в същите дози, като могат да се комбинират по между си.
Аерозолният метод при лекуването на гълъбите с антибиотици също е подходящ. Докато се дават антибиотици, на гълъбите не трябва да се дава калций, понеже той намаля ефекта на тетрациклиновите антибиотици. Добре е да слагате терафталова киселина в храната.
Ако птиците ви са много ценни, най-добре е да се инжектират.
Други варианти на лечение са с лекарствата хлортетрациклин+, авиосан, чевицет-т, чевимулин-т, хлортетрациклин+, тилозин+. При тях също не трябва да се дава калций, което ще рече че пясъка трябва да се махне от помещенията където държите птиците и да се ограничи достъпа им до всички източници на калций. Водата за къпане също се маха и птиците не се пускат да летят свободно.

Гълъби които са преминали респираторната микоплазмоза имат известен имунитет, все пак е възможно те отново да се разболеят, за това трябва да се избягва повторното им заразяване. Ваксина за тази болест няма разработена. Основни източници на болестта са нови птици, за това винаги внимавайте с тях и ги поставяйте под карантина поне един месец преди да ги пуснете свободно сред другите гълъби.

Забележите ли че имате болни птици в гълъбарника, те трябва да се отделят, а не да се държат така че да могат да заразят здравите спортни гълъби.
Допълнителни фактори за здравето на птиците е пренаселеността на гълъбарника, вентилацията, праха и чистотата в помещенията.

Свободно летящите гълъби понасят респираторната микоплазмоза по-лесно и по-лесно оздравяват. Възможна е проявата на вторични инфекции на коли и коки бактерии, за това е добре птиците да се наблюдават и състоянието им да се следи.

Това е продължително, упорито заболяване и изисква грижи и лечение в продължение на месеци.

Моля, следвайте и харесайте RacingPigeons.net:

 Изскубването на перата не е често срещано заболяване при спортните гълъби, но все пак се случва понякога и те да заболеят от него.

Това заболяване е далеч по-разпространено при други видове птици, като някои изскубват и изяждат перата си или перата на малките си (изключително рядко явление).

В началото птиците започват да изскубват някои пера в областта на гърдите, докато се грижат за тях, но постепенно състоянието им става все по-лошо и все повече пера бъдат отскубвани. Стига се до момент, когато птицата остава съвсем без пера. Някои от птиците също изяждат перата си. Това води до наранявания на кожата, но като цяло птицата няма други признаци и здравословното и състояние не се влошава.
Важно е да се прави разлика между това заболяване и естественото линеене при гълъбите, френското линеене, заразяването с паразити или проблеми с обмяната на веществата.

 Тази болест обикновено е причинена от неправилно хранене. Причината гълъбите да отскубват перата и евентуално да ги ядат е в недостига на витамини, аминнокиселини, като метионин, аргитин и лизин.

Тази болест се среща само при птици живеещи затворени и е често срещана при тези птици, които живеят в клетки. За това съществува теория, че заболяването е на нервна почва, особено важно потвърждение на тази теория е факта, че птиците които живеят на свобода никога не изскубват перата си.

Когато птиците живеят свободно, те намират различна храна, движат се, къпят се и се грижат свободно за перушината си. Докато живеещите в клетки гълъби и други птици, нямат много занимания и започват да чистят перушината си прекалено често. Така започват първоначално да изскубват перата си.

Друг фактор, който допринася за развитието на тази болест е влажността в гълъбарника. Ако влажността на въздуха в гълъбарника е много ниска, т.е. въздухът е прекалено сух, птиците са по-склонни да започнат да изскубват перата си.

Изскубването на перата обикновено се развива зимата, защото много птици прекарват дълго време затворени.
Лечението не е лесно. Птиците трябва да бъдат наблюдавани и да се вземат мерки колкото се може по-рано. Тази болест е почти нелечима в напреднало състояние. Добри резултати са наблюдавани след бани с настойка от йод и алое.

Моля, следвайте и харесайте RacingPigeons.net: