Трихомониазата е една от най-разпространени болести по птиците в цял свят. Повечето птици са болни от нея, били са болни или носят заразата в себе си. Причинител на тази много опасна болест е Trichomonas gallinae. Това са самостоятелни едноклетъчни организми.

Когато в един гълъбарник се наблюдава зараза с Трихомониаза, задължително очаквайте големи загуби, също и рецидиви на заболяването. Тази болест е най-рискова за младите спортни гълъби. Заразата започва обикновено от вече заразени спортни гълъби. Те я носят в лигавицата на човката, гушата и хранопровода. Опасността от тази болест е голяма поради широкото и разпространение. Самата зараза се разпространява с храната и водата. Също се предава от родителите на малките още докато се хранят с гушевото мляко. Слюнката и фекалиите са друг начин по който се заразяват гълъбите.

Като повечето заболявания и тази може да има както хронична, така и остра форма. Острата форма е със смъртност достигаща до 70%, в нея процесът се развива много бързо. Симптомите са висока температура, разрошена перушина, отпуснатост на крилата и липса на апетит. По лигавицата на устната кухина се наблюдават некрози, ясно изразени с жълтеникав цвят. Те се виждат също и в хранопровода. Те приличат много на шаркодифтерит. Гълъбите имат затруднено гълтане и дишане и има изтечения от очите и носа. Некрозите могат да бъдат толкова дълбоки, че да пробият трахеята и стената на хранопровода. Ако основните поражения са в червата диарията е основният признак. Слуз и мехурчета се наблюдават в редките фекалии. В най-тежките случаи се стига до усложнения за засягащи белия дроб и яйцепроводите, така гълъбите няма да могат да снасят.

Хроничната форма е по-лека за спортните гълъби. При нея се наблюдават обложения по хранопровода и устната лигавица. Смъртността е изключително ниска при тази форма.

 Когато малките гълъбчета са заразени от родителите си, инфекцията започва да се развива и се появяват гнойни образувания във вътрешните органи, т.е. абцеси. Гълъбчетата на възраст около 2 седмици започват да имат воднисти изпражнения и много неприятна миризма. Растежа им се забавя, имат втвърдени гушки и писукат през цялото време за храна. Ако не се реагира бързо, смъртността при толкова млади спортни гълъби е много висока.
Аутопсията на починалите гълъби, показва множество некротични огнища във вътрешните органи на гълъбите, както и хранопровода и устата. Най-често некрозите се наблюдават в черния дроб, като освен загниване на тъканта се наблюдават и сраствания с други органи. Наблюдават се и нодуларни пневмонии и заболявания на сърцето и перикарда.
Това са подобни на шаркодифтерита състояния.

Когато се вземе намазка от меката част на ларинкса може да се използва микроскоп за да се наблюдава Трихомониазата. Trichomonas gallinae се открива до 20 след смъртта на гълъбите, като се вижда как трихомонадите бавно циркулират около оста си.
Има доста препарати, които могат да се използват за лекуването на гълъбите от тази болест. Те имат различна ефективност, в различните случаи. Примери за някои от тях са следните – Аминонитротиазол, Метронидазол, Трихомонацид, Ронидазол и др. Чеви-кол + може да се ползва да се третира цялото ято едновременно. Друг препарат с много добри резултати е Cocci-Tricho.

 По време на лечението не се позволява на гълъбите да се къпят. Махнете съдовете с вода които обикновено им предоставяте за тази цел.
От хуманната аптека може да купи трихомоноцид с който да се лекуват малките гълъбчета, докато още са в гнездото.

Паралелно с лечението на всички гълъби, на малките гълъби се дава по ¼ хапче всеки ден едновременно с col vit +. Всички гълъби трябва да се наблюдават внимателно, тази болест е много упорита, и има склонност да рецидивира.
Много добрата хигиена в гълъбарника е основната превенция за тази болест. Почистването и дезинфекцията на поилките, помещенията и всичко което в гълъбарника е от изключително значение за да предпазите гълъбите си от много сериозни заболявания, едно от които е Трихомониазата.

 Когато се появи нарушение на витаминно-минералната обмяна при гълъбите, често се получава възпаление на лигавицата на клоаката. Това заболяване се среща при женските спортни гълъби. Повишеното отделяне на пикочна киселина и соли е в основата на подаграта. Това е и причината за раздразване на лигавицата и появата на ерозия. Това възпаление може да бъде причина за развитие на вторични инфекции. Клоаката най-често се възпалява при гълъби които снасят често и имат не достатъчно витамини А, B и D. В този случай подаграта е причинена от авитаминоза.

Симптомите са лесно забележими. От клоаката на гълъбите изтича лошо миришеща течност. Перата около нея са в началото слепнали, а в последствие опадват и мястото се оголва. Силният сърбеж е друг признак, който лесно ще забележите по поведението на гълъбите. Те се чешат, лигавицата се подува и по нея се появяват налепи. Спортните гълъби спират да се хранят и отслабват. Силни напъни и изпадане на задното черво са други често проявяващи се признаци.
Витамините и качествената храна са първите промени които трябва да направите за да излекувате спортните гълъби. Мажете клоаката с 3 процентова хромна киселина всеки трети ден по веднъж. Също може да мажете клоаката с комбинация от 230 грама свинска мас, и по един грам анастезин и терамицин.

Нарушената обмяна на веществата е причината да се появи подагра. Завишава се нивото на пурини в тялото на гълъбите, поради не пълноценна функция на бъбреците за елиминирането им. В случаите когато отделителната система на спортните гълъби не работи както трябва, се натрупват соли и киселина в кръвта и по ставите и вътрешните органи на гълъбите.

 Високата концентрация на азотни съединения в зърнените храни с които се хранят спортните гълъби е основната причина за развитието на подаграта. Тя се среща все по-често през последните години, поради торенето с азотни минерални торове в норми над препоръчителните.
Бъбреците се възпаляват и дистрофират и така отделят по-малко пикочна киселина и соли. Авитаминозата А или D или наличието на допълнителни соли в храната или живачни и оловни съединения също може да се развие подагра.

Подаграта може да бъде ставна, когато уратите се натрупват в ставите, или висцерална когато натрупването става във вътрешните органи. Спортните гълъби могат да заболеят и от двете форми.

Слабеене, жажда, анемия и отпадналост са първоначалните признаци на висцералната подагра. Те могат лесно да останат незабелязани, понеже не винаги се проявяват в много силна форма, особено в началото на заболяването. Въпреки това някои гълъби умират много бързо.

Ставната подагра е по-лесна за диагностициране, защото тя е много болезнена и температурата се повишава около засегнатите стави. Наблюдава се също подуване и деформиране на крайниците. Ако пробиете някоя от тези подутини, ще забележите, че от нея изтича кашеста белезникава маса наподобяваща сирене.

При дисекция на умрели спортни гълъби се виждат бели точки по органите, основно по плеврата, черния дроб и перикарда. Приличат леко на поръсени от тебешир.

Профилактиката при това заболяване е много важна. Фуража, който се използва за хранене трябва да бъде качествен и без замърсявания и токсини. Лекарствата, които се дават са 0,5 грама атофан на спортен гълъб. Мажете подутините с йодна тинктура. Те могат да бъдат също и оперативно отстранявани. Във водата на гълъбите може да се разтвори карлбатска сол по 10 грама на 1 литър или салицилова киселина.

 Хексамитозата засяга храносмилателната система при спортните гълъби. Микроорганизмите които я причиняват се наричат Hexamita columbae и имат крушовидна форма с камшичета. Есенните и летните месеци са най-рисковият период за развитието на тази болест. Микроорганизмите създават колонии в ректума на гълъбите, като малките гълъбчета са в най-голям риск понеже те имат много по-ниска устойчивост на заболяванията.

Възрастните гълъби често са приносители на заболяването без да проявяват някакви признаци. Така те се превръщат в хронични носители.

Това е много опасен момент, защото е трудно да се установи източника на заболяването, което се забелязва чак когато младите гълъби започнат да проявяват симптомите на хексамитозата. Това пречи много и на прилагането на своевременно и адекватно лечение на гълъбите.

За поставяне на правилна диагноза и идентифициране на източника на заболяването се прави намазка, която се изследва под микроскоп. Тя се взема от червата на починали гълъби. В най-тежките форми на това заболяване, може да се вземат проби от клоаката на болни, живи гълъби.
Паразитите имат бързи праволинейни движения, което и основният признак за тяхното разпознаване.

Периодът на инкубация е 4-5 дни.

 Основният симптом е слузеста диария с лоша миризма, също усилена жажда и намален апетит. Така спортните гълъби бързо отслабват и се изтощават. Младите спортни гълъби обикновено прекарват болестта в много тежка форма. Тя може сериозно да засегне стомашният тракт, като води до воднисти изпражнения, в които се наблюдава кръв.

Болестта наподобява на колиинфекция, салмонелоза, кокцидиоза, паромиксовироза.

Когато това заболяване се диагностицира, лечението е за всички гълъби едновременно с чеви-кол+. Препарата се разтваря в питейната вода и се дава в 6 последователни дни.

Ако времето е много горещо или гълъбите мътят, приготвената с лекарството вода не се до разрежда, а се дава чиста вода след като спортните гълъби я изпият.
По време на третирането не се дава вода за къпане, за да не могат гълъбите да пият от водата за къпане.

Воднисти изпражнения при гълъбите

За да сте сигурни, че спортните ви гълъби са здрави, трябва да наблюдавате не само поведението им, но и изпражненията им. Те са много показателни за здравословното състояние на птиците. Има много заболявания, които се проявяват със смущения на храносмилателната система, като колиинфекция, паромиксовироза, салмонелоза, кокцидиоза, трихомоноза.
Нормалната консистенция на изпражненията на гълъбите трябва да е пастообразна, а когато е налице заболяване, често съдържанието в червата преминава през тях твърде бързо и излиза в различна гъстота.

Друга причина за воднисти изпражнения е прекалено многото пиене на вода, което също е част от симптомите при някои от тези заболявания. Фекалиите се разреждат с водата и се получава диария. Този симптом обикновено се проявява само при отделни птици.

Причините могат да бъдат различни, като се започне със застудяване, влага, прекалено ниски температури в гълъбарника, отслабване и се стигне до състезания, изложби, промени и преместване на птиците, хранене в нетипични часове и др., всички тези фактори могат да предизвикат нервност и повишен стрес при спортните гълъби, което води до повече заболявания и нарушаване на имунната система.

 Смяната на самата храна може също да доведе до реакция, не всички храни се понасят еднакво добре от птиците. Ако гълъбите поемат повече пясък, в който се съдържа сол, също може да се стигне до нарушен воден баланс, който да се прояви във воднистото изхождане. Същото може да стане и ако температурите са много високи и гълъбите приемат прекалено много течност. Това води до загуба на много полезни за тях микро елементи и минерали.

Въпреки многото причини поради които спортните гълъби могат да имат воднисто изхождане, за да сте сигурни че то не е причинено от инфекции и паразити, е добре да се направи лабораторно изследване.

Болестите, които обикновено се проявяват с воднистото изхождане са кокцидиоза, паромиксовироза, колиинфекция, салмонелоза.
За да компенсирате загубата на микро елементи и минерали е добре да давате на гълъбите 2 дни чеви-фит. Ливиферм може да се дава около 3-4 дни за да се стабилизират чревните процеси и да може да се възстанови флората на червата