Едно от сериозните заразни заболявания при гълъбите е респираторната микоплазмоза. Тя се причинява от заразата с Mycoplasma dallisepticum и поразява дихателната система. Това са вид микроорганизми класифицирани като междинен вид между бактерии и вируси. По-добре обяснено, те са вид бактерии без клетъчна стена. Имат формата на запетая и са слабо Грам-отрицателни.
Заболяването се предава от вече болните птици на здравите и така много спортни гълъби могат да бъдат заразени. Това се случва по въздушно-капков път и по време на пряк контакт.
Есенно-зимният сезон е най-рисков, а също и през него болестта се изостря най-много. Но тя може да се прояви и през другите сезони.
Дихателните пътища заболяват когато на лице са вторични инфекции в комбинация с условията в които живеят спортните гълъби, както и различни фактори които отслабват имунната им система и ги правят по-неустойчиви на болести. Храната, броят гълъби в гълъбарника, хигиената, обезпаразитяването и микроклимата в помещенията на гълъбарника са от решаващо значение за развитието на тези заболявания. Периодът на инкубация е около 3 – 4 седмици.
Респираторната микоплазмоза започва обикновено с гъбични или вирусни инфекции, след което обикновено се добавят микоплазми и трихомонади и така се стига до инфекциозен катар.
Когато се стигне до това положение защитата на гълъба вече е толкова отслабнала, че лесно се разболява от всяка атакувала го болест, особено вирусни заболявания причинени от колибактерии, коки, пастьорели и други. Те са и причината за хъркането, което е един от типичните признаци на катара.
Причината за развитието на катар не винаги са патегоните. Лошите условия на живот могат да са истинската причина, която стои зад това заболяване. Основно трябва да се има предвид вентилацията, качеството на въздуха в гълъбарника е от изключителна важност, трябва още да се обърне внимание на количеството прах и евентуално вредните газове. Това са условия които намалят защитните сили на гълъбите и те лесно се разболяват.
Типично за респираторната микоплазма е бавното и продължително развитие на болестта, като състоянието на спортните гълъби периодично ту се подобрява, ту се влошава.
Понякога това, а и други заболявания се проявяват само при някои птици, а други в ятото боледуват без да показват външни симптоми. Микоплазмата се разпространява и чрез яйцата, като така се разболяват и малките.
Основните симптоми са свързани с типичните за настинка прояви на болестта, като носни изтечения, затруднено дишани, прекратяване на линеенето, кашлица или кихане, липса на желание за летене, сълзотечение, липса на апетит.
В напреднал стадий, очите на гълъбите се подуват, дишането е тежко, като птиците си отварят човките за да поемат повече въздух. Задната част на човката посивява. Когато спортните гълъби отварят човката си се вижда че вътре има слуз, те чешат човки, отслабват, перата им са разрошени, при дишане се чува хриптене, в най-тежките случаи се развива и пневмония.
За да се постави правилна диагноза е необходимо да се направят клинични изследвания, за да не се обърка болестта например с орнитоза, Авитаминоза А, атипична холера, трихомониаза.
Тази болест може да продължи много дълго, понякога месеци, някои птици се възстановяват, други не. Около 30 до 40 % обикновено е смъртността при състезателните гълъби. Зависи колко навреме е започнато лечението и какво точно е предприето.
Антибиотиците с широк спектър за лечение помагат да се подтисне заразата, но трудно биха напълно излекували птиците. Добре е да се ползва някое от следните лекарства – терамицин, еритромицин, биомицин, тетрациклин, галимицин, сигмамицин, като дозата е около 2-3 грама на 1 л вода, лекарствата се дават около седмица. Спектъм и тилозил тартарат са най-добрите лекарства в случая, те се дават на спортните гълъби в същите дози, като могат да се комбинират по между си.
Аерозолният метод при лекуването на гълъбите с антибиотици също е подходящ. Докато се дават антибиотици, на гълъбите не трябва да се дава калций, понеже той намаля ефекта на тетрациклиновите антибиотици. Добре е да слагате терафталова киселина в храната.
Ако птиците ви са много ценни, най-добре е да се инжектират.
Други варианти на лечение са с лекарствата хлортетрациклин+, авиосан, чевицет-т, чевимулин-т, хлортетрациклин+, тилозин+. При тях също не трябва да се дава калций, което ще рече че пясъка трябва да се махне от помещенията където държите птиците и да се ограничи достъпа им до всички източници на калций. Водата за къпане също се маха и птиците не се пускат да летят свободно.
Гълъби които са преминали респираторната микоплазмоза имат известен имунитет, все пак е възможно те отново да се разболеят, за това трябва да се избягва повторното им заразяване. Ваксина за тази болест няма разработена. Основни източници на болестта са нови птици, за това винаги внимавайте с тях и ги поставяйте под карантина поне един месец преди да ги пуснете свободно сред другите гълъби.
Забележите ли че имате болни птици в гълъбарника, те трябва да се отделят, а не да се държат така че да могат да заразят здравите спортни гълъби.
Допълнителни фактори за здравето на птиците е пренаселеността на гълъбарника, вентилацията, праха и чистотата в помещенията.
Свободно летящите гълъби понасят респираторната микоплазмоза по-лесно и по-лесно оздравяват. Възможна е проявата на вторични инфекции на коли и коки бактерии, за това е добре птиците да се наблюдават и състоянието им да се следи.
Това е продължително, упорито заболяване и изисква грижи и лечение в продължение на месеци.
