Трихомониазата е една от най-разпространени болести по птиците в цял свят. Повечето птици са болни от нея, били са болни или носят заразата в себе си. Причинител на тази много опасна болест е Trichomonas gallinae. Това са самостоятелни едноклетъчни организми.
Когато в един гълъбарник се наблюдава зараза с Трихомониаза, задължително очаквайте големи загуби, също и рецидиви на заболяването. Тази болест е най-рискова за младите спортни гълъби. Заразата започва обикновено от вече заразени спортни гълъби. Те я носят в лигавицата на човката, гушата и хранопровода. Опасността от тази болест е голяма поради широкото и разпространение. Самата зараза се разпространява с храната и водата. Също се предава от родителите на малките още докато се хранят с гушевото мляко. Слюнката и фекалиите са друг начин по който се заразяват гълъбите.
Като повечето заболявания и тази може да има както хронична, така и остра форма. Острата форма е със смъртност достигаща до 70%, в нея процесът се развива много бързо. Симптомите са висока температура, разрошена перушина, отпуснатост на крилата и липса на апетит. По лигавицата на устната кухина се наблюдават некрози, ясно изразени с жълтеникав цвят. Те се виждат също и в хранопровода. Те приличат много на шаркодифтерит. Гълъбите имат затруднено гълтане и дишане и има изтечения от очите и носа. Некрозите могат да бъдат толкова дълбоки, че да пробият трахеята и стената на хранопровода. Ако основните поражения са в червата диарията е основният признак. Слуз и мехурчета се наблюдават в редките фекалии. В най-тежките случаи се стига до усложнения за засягащи белия дроб и яйцепроводите, така гълъбите няма да могат да снасят.
Хроничната форма е по-лека за спортните гълъби. При нея се наблюдават обложения по хранопровода и устната лигавица. Смъртността е изключително ниска при тази форма.
Когато малките гълъбчета са заразени от родителите си, инфекцията започва да се развива и се появяват гнойни образувания във вътрешните органи, т.е. абцеси. Гълъбчетата на възраст около 2 седмици започват да имат воднисти изпражнения и много неприятна миризма. Растежа им се забавя, имат втвърдени гушки и писукат през цялото време за храна. Ако не се реагира бързо, смъртността при толкова млади спортни гълъби е много висока.
Аутопсията на починалите гълъби, показва множество некротични огнища във вътрешните органи на гълъбите, както и хранопровода и устата. Най-често некрозите се наблюдават в черния дроб, като освен загниване на тъканта се наблюдават и сраствания с други органи. Наблюдават се и нодуларни пневмонии и заболявания на сърцето и перикарда.
Това са подобни на шаркодифтерита състояния.
Когато се вземе намазка от меката част на ларинкса може да се използва микроскоп за да се наблюдава Трихомониазата. Trichomonas gallinae се открива до 20 след смъртта на гълъбите, като се вижда как трихомонадите бавно циркулират около оста си.
Има доста препарати, които могат да се използват за лекуването на гълъбите от тази болест. Те имат различна ефективност, в различните случаи. Примери за някои от тях са следните – Аминонитротиазол, Метронидазол, Трихомонацид, Ронидазол и др. Чеви-кол + може да се ползва да се третира цялото ято едновременно. Друг препарат с много добри резултати е Cocci-Tricho.
По време на лечението не се позволява на гълъбите да се къпят. Махнете съдовете с вода които обикновено им предоставяте за тази цел.
От хуманната аптека може да купи трихомоноцид с който да се лекуват малките гълъбчета, докато още са в гнездото.
Паралелно с лечението на всички гълъби, на малките гълъби се дава по ¼ хапче всеки ден едновременно с col vit +. Всички гълъби трябва да се наблюдават внимателно, тази болест е много упорита, и има склонност да рецидивира.
Много добрата хигиена в гълъбарника е основната превенция за тази болест. Почистването и дезинфекцията на поилките, помещенията и всичко което в гълъбарника е от изключително значение за да предпазите гълъбите си от много сериозни заболявания, едно от които е Трихомониазата.
