Орнитозата е много разпространено заболяване, което е силно заразно и инфекциозно. Друго нейно наименование е Пситакоза, понеже е най-разпространена при папагалите. Болестта Орнитоза е опасна не само за птиците, но и за хората.

Заразяването става чрез въздуха, когато в него попаднат прашинки от екскременти, които носят заразата, друг начин да за заразяване е при контакт с болни птици. Орнитозата е най-разпространена при папагалите, но всички птици могат да се заразят, както пойните, така и декоративните, особено свободно живеещите градски гълъби.

Халмидиите (Chlamidia psitici) са причинителите на Орнитозата. Те са вътреклетъчни микроорганизми, които живеят в заразените птици. Смъртността от тази болест е най-висока при младите спортни гълъбчета, те се заразяват чрез носни секрети и при достъп до изпражнения съдържащи зараза.

При някои птици Орнитозата може да не покаже никакви признаци, но въпреки това заразата продължава да се разпространява. Това е много опасен момент, защото така се заразяват много спортни гълъби, без гълъбовъда да може да открие източника на болестта. Рискови фактори са лоша хигиена, храна, голяма влажност в гълъбарника, не добра вентилация, много гълъби на не достатъчно място, транспорт, и други.

 Веднъж попаднали в кръвта на птиците, Хламидиите се разпространяват в органите и тъканите.
Те отделят токсини, които разрушават клетките и кръвоносните съдове, което води до кръвоизливи и некрози.
Очите на болните спортни гълъби сълзят, болестта може да е в незабележима, т.е. латентна или остра форма, придружена с множество симптоми.

Някои от симптомите могат да бъдат, опадване на перата около очите, чувствителност към светлината, от очите тече гной, и е възможно клепачите да залепнат. Дишането се нарушава и птиците не могат да летят, губят апетит и отслабват. Появява се парализа на крайниците, възпаляват се синусите, перушината настръхва, диария, главата и човката са надраскани. Енергията на животните намалява и не желаят да летят. В гърлото има слуз и зениците може да се обезцветят.

Не всички симптоми се появяват, понякога само някои от тях може да се забележат от гълъбовъда и гълъба въпреки това да е болен в много сериозна форма и да умре много бързо. Понякога много млади птици могат да умрат за кратък период от време. По-възрастните спортни гълъби обикновено не получават много симптоми, но въпреки това болестта се развива и може да бъде изключително опасна, понеже заразата се разпространява и много млади гълъби се разболяват и умират. Орнитозата може да е фатално заболяване и за хора които имат много слаба имунна система.

Заразените гълъби веднага трябва да се изолират, а болните се унищожават. Хламидиите се унищожават при 60 градуса по Целзий, за това е добре мъртвите птици да се изгарят.

Лечението става с антибиотици с широк спектър на действие, като например Доксициклин, Терамицин, Ампицилин, Окситетрациклин. Има и специални препарати, които могат да се закупят от аптеките, те са разработени да действат срещу Орнитозата, някои от тях са Ornimix, Rnistop, Ornithosis 3, Orni-special.

Когато се лекуват гълъбите с антибиотици, не трябва да им се дава калций и пясъка се отстранява от гълъбарника. Витамините А, Д и Е са подходящи да се дават на болните гълъби, защото те подобряват действието на имунната система при борбата с болестта. Храненето също е важно, то трябва да е с качествена храна.

Помещенията се почистват с дезинфекционен разтвор от формалин 2%, и фенол 0,5%. Когато сте в контакт с болните спортни гълъби или почиствате гълъбарника е важно да използвате предпазни материали, като маска за лице и ръкавици.

 За да е красив гълъба и да дава добри резултати в състезанията, трябва да е чист и да няма никакви изпочупени пера, или такива които са оръфани и не изглеждат добре. Грижите които трябва да се полагат за да изглежда гълъба добре са свързани основно с неговата хигиена.

Гълъбите много  харесват да се къпят, както лятото така и зимата, даже когато е значително по-студено. За да направят това на тях са им нужни определени условия, като например да има достатъчно голям съд с чиста вода в гълъбарника, на тяхно разположение в определени за това дни.

 В никакъв случай не трябва да използвате съд по-дълбок от 10 см., това е много важно за да избегнете риска от удавяне на гълъбите. Погрижете се съдът с вода да е така поставен, че да се избегне замърсяването на гълъбите след като излязат от водата. Може да го поставите върху скара и да има чист посипан пясък наоколо. След като се изкъпят спортните гълъби харесват да лягат на земята с разперени крила и обичат да се препичат на слънце. Мокрите пера на птиците лесно се замърсяват, за това е важно да се осигурят добри условия около ваната им за къпане, за да не се замърсяват лесно перата на гълъбите. Ако искате да използвате ваната за борба с различни външни паразити, може вместо вода да използвате чай от лайка или солен разтвор.
Добре е да знаете, че в процеса на лечение с определени препарати не е добре да се позволява на гълъбите да се къпят. Има риск, ако мокър гълъб легне веднага на яйцата, те да залепнат за перушината му и когато той стане, яйцата понякога се счупват. За това банята трябва да е така организирана, че максимално да намали риска това да се случи и да се предостави добра възможност на състезателните гълъби добре да изсъхнат преди да легнат отново яйцата.

Наблюдавайте добре спортните гълъби и обръщайте внимание на вида замърсявания на които са изложени, защото не всеки вид замърсяване е във възможностите на гълъба сам да измие по време на баня. За някои видове замърсявания, вие като грижовни стопани ще трябва да се намесите и сами да измиете птицата. Използвайте влажна гъба или леко мокра ръка за да отстраните нежно мръсотията.

Прашните бани са друга полезна грижа за гълъбите. Касетка с пепел и сяра се поставят в гълъбарника, за да могат гълъбите да се къпят в нея с което се подобрява блясъка и еластичността на перата.

Счупените пера обикновено се отскубват за да се даде възможност на нови такива да изникнат и да се подобри външния вид на спортните гълъби. В случай, че счупеното перо е младо, изчакайте поне десет дни преди да го отскубнете. Ако отскубнете младо перо, от корена му започва да тече кръв, за това се изчаква. Появява се рана, която е болезнена за птицата, перата наоколо се зацапват и се повишава риска от инфекции. Също и когато новото перо започне да расте има риск то да не се развие нормално.
Основен фактор за добрият външен вид на гълъбите имат чистотата и организацията на пространството в гълъбарника.

Изключително важно е да се поддържа чист самия гълъбарник, както и да се варосва и дезинфекцира, като това включва също и клетките в които мътят гълъбите. Да се поддържа чисто и дезинфекцирано е важно и когато младите гълъбчета напускат гнездото. За добро състояние на перата и по-малък риск от счупване гнездилките трябва да са достатъчно просторни и да има място птиците свободно да се движат без да се подвиват перата на опашките.
Добър вариант е да се ползват гнездилки, които лесно се почистват, като например направени от пластмаса, или друг лесен за почистване материал и да се поставят на скара за да не се замърсява лесно с куришки. Поилките също е добре да се качат на скара за да се пазят краката на гълъбите сухи и чисти, също водата така ще остава по-чиста, с което се намаляват рисковете от заразявания и разпространението на болести.

Застилайте района около гълъбарника с пясък за да намалите замърсяването, когато гълъбите излизат навън. Можете да имате и тревно покритие около гълъбарника, но то крие други рискове, като болести и паразити, като кърлежите например.

 Много неприятен и често разпространен проблем са глистите по състезателните гълъби и той води до много загуби и слаби постижения. Смъртността е особено висока при по-младите спортни гълъби, а при възрастните гълъби основните симптоми са отслабване и намалена носливост (снасяне на яйца).

Всички селскостопански птици страдат от Аскаридоза, обикновено причина е Ascarida columbae, който е вид глист. Този глист може да е с дължина от 4 сантиметра и да достигне до 12 сантиметра и има светъл белезникав цвят и вретеновидна форма. Той паразитира в началото на тънките черва, като им нанася увреждания с отделянето на отрови в тях. Понякога глистите стават толкова много, че разкъсват или запушват тънките черва. Ежедневно десетки хиляди яйца на глисти се изхвърлят с изпражненията на гълъбите.

Изхвърлените върху почвата яйца, могат да са жизнеспособни и да заразяват други птици повече от година. Те добре устояват на промените в околната среда. При температури над 17 до 18 градуса по скалата на Целзий, във влажна почва и на сянка те оживяват най-добре. При наличие на преки слънчеви лъчи в гълъбарника те се изсушават и умират, а в изпражненията могат да живеят около 2 до 3 дни. Температури над 45 градуса също убиват яйцата. Най-лесно се разпространяват яйцата през пролетта и лятото, което е много рисково за младите гълъбчета, които се заразяват чрез водата и храната.

През зимата яйцата издържат на температури достигащи до -18 градуса. Те са много устойчиви на промените на околната среда и на много различни химични вещества.

Глистите са винаги в околната среда, не е достатъчно да се дезинфекцира, понеже те не умират дори, ако дезинфекцирате редовно. Зимата и ранна пролет е най-малък риска за зараза с тях.

10 дни след заразяването, могат да се забележат и първите симптоми, апетита на гълъбите намалява, а жаждата се засилва, защото яйцата вече са се излюпили. Перата се зацапват, особено тези около краката и клоаката, защото се появява диария. Спортните гълъби отслабват, стават апатични, стоят продължително в клекнало положение и се движат апатично. Перушината на болните гълъби е разрошена. В по-късна фаза походката им става несигурна, има признаци на анемия, кожата и крилата им са отпуснати и човките на болните птици стават бели. Това пречи на младите гълъби да растат и те скоро умират.

Ако отворите червата на починалите птици, ще видите много червеи в тях. Това е най-сигурния начин да диагностицирате болестта. Ларвите се виждат на тъмен фон с лупа, като се остърже слузеста материя от червата. Този начин се използва за да се определи колко масивна е заразата.

Пиперазин е основният препарат с който може да се лекуват състезателните гълъби. Той се разтваря във водата като количеството е 0,05 г., на 10 литра хладка вода. Тези соли са много ефективни, както срещу глистите, така и срещу ларвите, и не са особено токсични за гълъбите.

Други препарати, които могат да се използват са:

• Фенбендазол – 0,02 грама до 0,03 г.
• Авиверм – 0,02 г. до 0,03 г.
• Нилферм – 0,01 г. до 0,02 г.
• Мебендазол – 0,03 г. до 0,04 г.

Всички тези препарати се дозират спрямо теглото на състезателните гълъби на килограм, като могат да се дават едновременно на всички гълъби или по отделно на всеки състезателен гълъб. Друг препарат, който може да се дава и е специално за състезателни гълъби е Леваколумбин 23 мг., и съдържа 30 таблетки. Като състезателните гълъбите не трябва да са яли 4 часа преди да поемат от лекарството.

За да се възстановят бързо гълъбите е добре да се дават витамини А и B и да се подобри храната.

Ако прилагате лечение с капсули, предварително ги овлажнявайте с растително масло. Те се дават индивидуално на всеки гълъб през човката, като трябва после леко да масажирате гръкляна на гълъба в посока на гушата, за да може по-лесно да се придвижи капсулата. Капсулите не се дават на по-млади от 2 месеца гълъбчета. Също не е желателно да се дават по време на линеене.

Превенцията включва чисти, сухи гълъбарници. Сенчестите и влажни гълъбарници не се препоръчват, не трябва да се оставя почистената тор на място където могат да отидат гълъбите.

Всички нови птици трябва да се обезпаразитят преди да се пуснат в гълъбарника, също поне 3 пъти в годината трябва да се обезпаразитява превантивно.

От някои паразити, гълъбите могат да се заразят само, ако погълнат междинни гостоприемници, като бръмбари, охлюви, мравки, това са различни тении, като Raillieitina columbae и Himanolepis columbae това са Цестоди тении.

Имунната защита на гълъбите се засилва с добра храна, микро елементи и витамини.

 Поради торенето на зърнените култури над разрешеното ниво, някои от болестите по гълъбите зачестяват, като например подаграта. При торенето в зърнените култури остават високи нива на азотни съединения, които са вредни за гълъбите.

Това е и една от основните причини за високо ниво на пикочна киселина и урати (соли), което води до възпаление на бъбреците, което води до затруднено отделяне на урина. Различни токсични натрупвания в храната, като пестициди, олово и оловни съединения, живак, сол, както и липсата или ниското количество витамини А и Д, също помагат за развитието на болестта.

 Подаграта на вътрешните органи се нарича висцеларна или органова, тя се получава при отлагането на урати в органите, а ако се отлагат урати в ставите, става въпрос за ставна подагра. При гълъбите се откриват и двете форми подагра. Висцеларната подагра е трудна за диагностициране в ранен етап. Няма много видими признаци, и единствено може да се наблюдава безапетитие, слабеене, анемия и отпадналост, като някои от птиците могат да умрат много бързо.

По-лесно се забелязва ставната подагра. Основните признаци при нея са подути, болезнени стави на краката. Кожата също се променя, като става много груба и на допир твърда. Получават се подутини на ставите, и се наблюдават различни изменения. Ако пробиете някоя от подутините, ще видите, че от тях излиза гъста бяла каша. При аутопсия на починали гълъби с Висцеларна подагра се вижда, как всички органи са покрити с бели точки.

Лечението е съобразено с причините които предизвикват болестта. Дава се по 0,5 грама Атофан на един гълъб. Подутините могат да се премахнат и се мажат с йодна тинктура. Добре е да се сложи във водата салицилова киселина или Карлсбатска сол по 10 грама на 1 литър вода.