Какава болест е Хистомонозата, и как да се справим с нея
Хистоминозата е паразитна болест причинена от Histomonas meleagridis. Хистомонозата не е болест само по гълъбите, от нея могат да се разболеят и други птици, като кеклици, фазани, пуйките и др. Histomonas meleagridis е едноклетъчен организъм с голяма полиморфност в зависимост от стадия на болестта и засегнатите органи. Движението на паразита се наблюдава в разтвор с проба от починала птица, загрят до 38 – 42 градуса по Целзий.
Основен източник на заразата са водата и храната, но е възможно те да се заразят и през клоаката. Слабата имунна система, лоша храна и условия на живот са спомагателни фактори за развитието на болестта.
Паразита причинява некротични огнища в черния дроб. Самите паразити оживяват в околната среда само няколко часа след като се изхвърлят с фекалиите. Редовното дезинфекциране на помещенията ефективно ги унищожава. Когато обаче те са в яйцата са много устойчиви и могат да заразят птиците в период по-дълъг от година. Самите глисти често пренасят хистомони, които са с инкубационен период 15 – 20 дни.
Веднъж попаднали в тялото на гълъбите, паразитите бързо се размножават и създават некротични огнища в тъканите. Първоначално те се разпространяват в стените на червата и в последствие в черния дроб и кръвта. Чрез кръвта те преминават в капилярите и причиняват некрози в кръвоносните съдове.
Принципно, здравите гълъбите заразени само с хистомони, не развиват сериозни усложнения, но спортни гълъби, които вече имат някакво заболяване обикновено достигат до много сериозни усложнения. Заразите с Eshcerichia coli и Clostridium perfrigins са от тези с най-голям риск, когато става въпрос за хистомони, понеже самите те атакуват черния дроб и червата.
Основните симптоми са слабост и сънливост на гълъбите. Увисват крилата и опашката. Главата на птицата увисва, и тя ходи с разрошена перушина. По-късно се наблюдава жълта и дори кървава диария. Младите гълъбчета рядко преживяват тази болест.
При преглед на вътрешните органи се наблюдават язви с паразити в червата и черния дроб. Тези язви могат да бъдат много дълбоки и да предизвикат перитонит. Меката част на червата никротизира. Наблюдава се увеличен черен дроб по него се появяват жълто-зеленикави хлътнали на вътре некрози.
Важно е да се разграничи Хистомонозата от туберкулоза, кокцидиоза, тумори и други подобни заболявания.
Диагнозата се поставя след микроскопско изследване на вътрешните органи.
Лекарства за лечение на Хистомоноза
Традиционно следните лекарствата могат да се използват за лечение на тази болест – метилен-блау, еметин, атебрин, натриев хипохлорид, тютюнев прах, новарсенол, железен сулфат и други. Те не винаги са достатъчно ефективни, поради което някои нови препарати са разработени за по-добър ефект. Те се разтварят във водата. Това са енхептин, хепсид, хистостат, карбазон, емтрил, ронидазол и други.
Предпазни мерки за борба с Хистомонозата
Основната профилактика е в редовното дезинфекциране и почистване на помещенията в които живеят спортните гълъби. Хигиената и храната са от изключителна важност за здравето на гълъбите. Други източници н заразата могат да бъдат дъждовните червеи, за това помещенията в гълъбарника трябва да се обезопасят срещу тях. Друго важно средство за профилактика е редовното обезпаразитяване на птиците, основно защото вътрешните паразити са основен приносител на Хистомоноза.
