Инфлуенцата при състезателните гълъби е заболяване което протича обикновено в остра форма и е с голяма смъртност. Това е така нареченият птичи грип. Това заболяване е проблем признат в цял свят и много медицински и правителствени организации са ангажиране с неговото ограничаване и превенция. Заболяването е заразно и за гората, като смъртността е около 50%.
Първоначално болестта е открита в източна Азия. Първите засегнати държави са Тайланд, Китай и Хонгконг. В последствие заразата се пренася в Европа, а в момента може да се открие в цял свят.
Това са вируси РНК от тип А. Те са с размер от 80 до 120 nm. Тези вируси са с пръчковидна форма, понякога сферична и като основно се състоят от нуклеокапсиди. Хемоглутенин служи за връзка с клетката приемник и това е процеса, който спомага за започването на инфекцията.
Вирусът може да се унищожи по няколко начина. Например при загряване до над 56 градуса целзии в продължение на 15 минути. До 2 часа след което вирусите запазват 1аст от качествата си. Могат да бъдат унищожени и с пряка слънчева светлина, на която трябва да са изложени за 40 минути. При ниски температури те се консервират и не са унищожени. Те също се унищожават, в среда с киселинност (PH) под 4 или над 12,7. За дезинфекция могат да се ползват натриева основа, формалин или карболова киселина.
Обикновено заразата се пренася от дивите птици. Като лошите климатични условия, липсата на достатъчно храна и стреса са подпомагащи фактори. Първоизточника на това заболяване обикновено не се открива. Болестта протича бързо, като спортните гълъби се разболяват внезапно и също така внезапно болестта изчезва. Питейната вода, храната и всичко в гълъбарника може да бъде заразено, понеже болестта се разпространява чрез изпражненията и изтеченията от човката. Дори излекувани спортните гълъби продължават да пренасят заразата.
Периода на заразяването до проявата на първите признаци на болестта варира много, като може да бъде от няколко часа, до няколко дни.
Симптомите са отслабване, намаляне на апетита, кашлица, затруднено дишане, перушината настръхва, състезателните гълъби имат хрема и сълзотечение, катар на горните дихателни пътища, кръвоизливи по дванадесетопръстника, в устата, стомаха и трахеята. Спортните гълъби започват да се струпват на едно място, имат синузит, едеми по главата, кожата става синьо-синкава, поради недостига на кислород. Гълъбите стават нервни и имат диария. От началото на симптомите до излекуване на гълъбите минават от една до 2 седмици, но смъртността е много голяма, тя варира от 10 до 70% в някои случаи.
Епизоотологичните данни са в основата на диагнозата. Те дават информация за разпространението на болестта по области. Могат да се използват и серологични (кръвни изследвания и такива на други телесни течности), паталого-анатомични изследвания (аутопсия) и вирусологични изследвания. Вируса се изолира от материал от дихателния апарат, изменени тъкани и кръв.
Не трябва да се бърка болестта с холера, псевдо-чума, тиф, отравяне с фосфор или други инфекции.
Птичият грип често се съпровожда от вторични инфекции, за това няма конкретно лечение, а профилактиката е обща, като подобряване имунитета на състезателните гълъби, но нищо не може напълно да предотврати болестта. По време на рисковите периоди е от изключително значение да се прави редовна дезинфекция на помещенията в които живеят гълъбите, както и на целият инвентар. Ефективни са разтвори на карболова киселина от 5% или натриева основа 2% разтвор, или формалин.
Програмата за надзор на болестта инфлуенца при домашни и диви гълъби в република България е специално разработена от Министерството на земеделието и храните.
